Определение № 10204 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 167, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ловно-рибарско дружество „Сокол“, чрез адв. М. Ангелова, против определение № 1481 от 19.08.2025 г. на Административен съд – София-област (АССО), постановено по адм. дело № 562/2025 г., с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № РД 48-48 от 16.04.2025 г. на министъра на земеделието и храните, при условие, че ЛРС „Долна баня Сокол 1898'', внесе парична гаранция в размер на 7000 (седем хиляди) лева. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в частната жалба. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което се отхвърля молбата на „Ловно-рибарско дружество Сокол 1898“ за допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД 48-48 от 16.04.2025 г. на министъра на земеделието и храните. Претендира разноски. Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Гашева, в писмен отговор оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно и иска оставянето му в сила. Не претендира разсноски. Ответникът – „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1898“, гр. Долна Баня, чрез процесуален представител адв. Петрунова, в писмен отговор оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно и иска оставянето му в сила. Претендира разсноски. Ответникът – Югозападно държавно предприятие Благоевград не изразява становище по частната жалба. Ответникът – Териториално поделение „Държавно горско стопанско – Ихтиман“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 167, ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-област е Заповед № РД 48-48 от 16.04.2025 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 7, ал.6 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД) и предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е наредено изменение и допълнение на Заповед № РД 44-317/30.12.2003 г. на министъра на земеделието и храните по т.1 – изменя границите на Ловностопански район „Пчелин“ и по т. 2 - създава се Ловностопански район „Очуша“ с описани граници, като в останалата част заповедта остава непроменена. С молба от 18.08.2025 г. ЛРС „Долна баня Сокол 1898“ (заинтересована страна) иска допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД-48-48/16.04.2025 г. на министъра на земеделието и храните. В подкрепа на искането се посочва обстоятелството, че между ТП ДГС „Костенец“ (възложител) и ЛРС „Долна баня Сокол 1898“ (изпълнител) е сключен договор № 8/30.09.2015 г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини в състава на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, със срок от 15 години (до 2030 г.). Посочва се, че от забавеното влизане в сила на оспорената заповед, за сдружението ще последват значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да изпълнява поети от него договорни задължения. С обжалваното определение съдът е допуснал предварително изпълнение на Заповед № РД 48-48 от 16.04.2025 г. на министъра на земеделието и храните по искане на „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1898“ на основание чл. 167, ал. 3 АПК и при условие, че сдружението внесе парична гаранция в размер на 7000 (седем хиляди) лева по депозитната сметка на АССО в 7-дневен срок от влизане в сила на определението. За да постанови този резултат съдът е приел, че е при липса на предварително изпълнение на процесната заповед би се достигнало до накърняване интереса на изпълнител по договор за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ЛСР „Очуша“ № 38/30.09.2015 година. Посочил е, че допускането на предварително изпълнение на Заповед № РД 48-48 от 16.04.2025 г. на министъра на ЗХ ще предотврати настъпването на значителни и трудно поправими вреди за ЛРС “Долна баня Сокол 1898“. Определението е неправилно. Съгласно чл. 167, ал. 1 АПК при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Визираната норма цели да удовлетвори определени от законодателя интереси, като преодолее суспензивния ефект на жалбата. Предвид разпоредбата на чл. 167 АПК, която препраща към нормата на чл. 60 АПК предварително изпълнение се допуска когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В конкретния случай съдът е обсъдил обстоятелствата, на които ЛРС „Долна баня Сокол 1898“ е основал искането си с правно основание чл. 167, ал. 1 АПК, но неправилно е приел, че са налице условията за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед. Твърдението, че сдружението няма да може да изпълнява задълженията си по договор № 38/30.09.2015 г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД и незпълнение на договорните задължения ще създаде трудно поправима вреда, е изцяло бланкетно. Съобразно представените доказателства към молбата по чл. 167 АПК, същите охраняват единствено икономическия интерес на ЛРС „Долна баня Сокол 1898“ като изпълнител по представения договор. Целта на допускане на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК е да се защити определен от закона интерес на правоимащото лице - издателят на административния акт или лицето, за което този акт е благоприятен, за да се преодолее суспензивния ефект на подадената жалба. Наличието на предвидените по чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки не се презумира, като същите подлежат на доказване. Съответно лицето, което е поискало допускане на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК, следва да докаже фактите и обстоятелствата, които съставляват основанието по чл. 60, ал. 1 АПК. Настоящият състав намира, че посочените обстоятелства от ЛРС “Долна баня Сокол 1898“ не обосновават наличие на предпоставките за допускане на предварително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1 АПК. Липсва съпоставимост между обществения интерес и частния интерес на искателя, свързан с изпълнението на посочения договор. Посочените от ЛРС “Долна баня Сокол 1898“ доводи се свеждат до защита на договорни права, обуславящи личен интерес, които нямат характер на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Неправилно съдът е достигнал до извод, че забавянето на влизането в сила на оспорената заповед би могло да доведе до причиняване на сериозни затруднения по изпълнение на действащия договор и поетите във връзка с него дългосрочни задължения. С оглед разпоредбата на чл. 34 ЗЛОД и при евентуално прекратяване на договора, задълженията на сдружението във връзка със стопанисването на дивеча ще бъдат изпълнявани от ТП ДГС „Костенец“, което е възложител по договора. Изложеното в частната жалба възражение, че договор № 8/30.09.2015 г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини в състава на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, сключен между ТП ДГС „Костенец“ (възложител) и ЛРС „Долна баня Сокол 1898“ (изпълнител) е нищожен, е неотносимо. Евентуалните спорове във връзка с договорните отношения на страните не подлежат на разглеждане в производство по искане за допускане на предварително изпълнение на административен акт по чл.167, ал.1 от АПК, още по малко в касационното производство. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 235, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново, с което искането на ЛРС „Долна баня Сокол 1898'' за допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД 48-48 от 16.04.2025 г. на министъра на земеделието и храните бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски общо в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева с ДДС, доказани с договор за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г. и 150 (сто и петдесет) лева заплатена държавна такса за касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение