Определение № 5054 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. М. М., гражданин на Сирия, с адрес в гр.София. Жалбата е против разпореждане №12212 от 08.04.2025г., постановено по административно дело №10593/2024г. на Административен съд София - град. Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане №12212 от 08.04.2025г., на основание чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК, е върната касационната жалба с вх. №3915 от 19.02.2025г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), подадена от адв.Т. Лисичкова като процесуален представител на М. М. М., срещу решение №4438 от 10.02.2025г., постановено по адм.д. №10593/2024г. по описа на АССГ. В мотивите към обжалваното разпореждане е посочено, че по подадената касационна жалба в дадения от съда 7-дневен срок не са изпълнени указанията на съда, а именно - не е представено пълномощно на процесуалния представител за Върховният административен съд. От делото се установява, че с разпореждане от 14.11.2024г. (л.86) по адм. д. №10593/2024г. на АССГ адв.Т. Лисичкова е назначена за процесуален представител на М. М. М. по адм. д. №10593/2024г. на АССГ. Производството по последното дело е приключило с решение №4438 от 10.02.2025г. Това решение е съобщено на М. М. М., чрез неговия процесуален представител адв.Т. Лисичкова, на 12.02.2025г. Срещу това решение е подадена от адв.Т. Лисичкова касационната жалба с вх. №3915 от 19.02.2025г. по описа на АССГ. С разпореждане №10717 от 27.03.2025г. първоинстанционният съд е оставил касационната жалба без движение и на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба, а именно - в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи надлежно заверено пълномощно на процесуалния представител за Върховния административен съд, доколкото процесуалния представител е изрично определен и назначен само за първоинстанционното производство. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. Съобщение с указанията е връчено редовно на адв.Т. Лисичкова на 31.03.2025г. Но в дадения от съда 7-дневен срок, както и до постановяване на обжалваното разпореждане, указанията не са изпълнени. Вместо това на 03.04.2025г. е постъпила молба от адв.Т. Лисичкова, която е заявила, че не може и не следва да представи такова пълномощно. При така установеното от фактическа страна обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Съгласно чл.213а, ал.1 АПК, ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд с разпореждане ги оставя без движение като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Изречение второ на горепосочената норма предвижда, че ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая съдията-докладчик е указал на подателя на жалбата, че следва да представи пълномощно на адв.Т. Лисичкова за Върховния административен съд, доколкото процесуалния представител е изрично определен и назначен само за първоинстанционното производство. Указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба не са изпълнени в дадения седмодневен срок. Неизпълнението им в срок има за последица връщане на касационната жалба съобразно чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията в частната жалба. Установява се, че адв.Т. Лисичкова е назначена за процесуален представител на М. М. М. само за производството по адм. д. №10593/2024г. на АССГ. Същевременно по това производство тя е имала всички процесуални права, включително и да получи съобщението за постановеното решение. Тя обаче не е имала право да обжалва това решение пред Върховния административен съд, за което и са й дадени указания за отстраняване нередовността на подадената от нея касационна жалба. Адв.Т. Лисичкова е могла да поиска по адм. д. №10593/2024г. на АССГ предоставяне на правна помощ на М. М. М. и за касационно обжалване на постановеното решение и представителство на същия пред ВАС, което тя не е сторила. Като не е направила това, нередовността по чл.212, т.2 от АПК не е отстранена. Това има за последица на основание чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК връщане на подадената касационна жалба, което правилно е постановено с обжалваното разпореждане. Затова обжалваното разпореждане е правилно, което обосновава оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 и чл.213а, ал.7 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,