Определение № 583 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5213/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. срещу разпореждане № 1237 от 23.05.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 317 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната частната и касационна жалба вх. № 2771 от 17.04.2013 г. заради неотстраняване в срок на нейните нередовности. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за администриране на частната касационна жалба. Ответниците по жалбата А. Т., Б. Т., Г. М. и Б. П. я оспорват и молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното разпореждане. Ответникът по жалбата ОСЗ-М., [населено място] не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо разпореждане на въззивен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. М. М. С. е подала частна касационна жалба срещу определение № 895 от 1.4.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 317 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3759 от 17.12.2012 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по част от предявените от нея искове и за изпращане на делото на Административен съд Пловдив. Администриращият жалбата съд правилно е констатирал, че частната касационна жалба не съдържа изискуемото съгласно чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.274, ал.3 от ГПК изложение на касационните основания, липсват доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС и необходимият брой преписи за всички страни. Затова на пълномощника на страната са дадени указания за отстраняване на нередовностите на частната жалба с разпореждане № 1051 от 22.04.2013 г. Разпореждането е получено на 29.04.2013 г., но в предоставения едноседмичен срок частният жалбоподател не е отстранил констатираните недостатъци на жалбата. Следователно Пловдивският апелативен съд правилно е върнал частната касационна жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК с обжалваното разпореждане, поради което това разпореждане трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение