Определение № 2299 от 17.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 945/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищеца К. П. на изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските, с която същият е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2050 лв. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва молбата. Молбата за изменение е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Поддържа се в същата, че адвокатското възнаграждение за отговор по касационна жалба е в размер на 1200 лв., без да е посочен начинът, по който е изчислен според жалбоподателя този размер, поради което следва да се приеме, че се иска намаляване на възнаграждението до размерите по Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Поддържа се също, че делото е гледано в закрито заседание. Изложените доводи не обосновават основание за изменение на присъдените разноски. Обстоятелството, че заплатеният от ответника размер на възнаграждението надхвърля изчисления съобразно наредбата размер не е самостоятелно основание за изменение предвид ориентировъчния характер на правилата по наредбата съгласно формираната актуална практика на ВКС. Същевременно липсват и обстоятелства, които да обосноват извод за явно несъответствие на размера на заплатеното от ответника възнаграждение със степента на фактическа и правна сложност на спора в касационното производство, поради което молбата следва да се остави без уважение. С тези мотиви съдът