Определение № 1246 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 92, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител старши юрк. Бъчваров, / след направено уточнение от 24.11.2025г./ против определение № 11862/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2112/2025 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи, че обжалваното определение е неправилно частният жалбоподател претендира отмяната му. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по чл. 92, ал. 2 ГПК е оставил без уважение искането на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, ответник по адм. дело № 2112/2025 г. на Административен съд Варна, за отмяна на наложената му глоба с определение № 11862/30.10.2025 г., за неизпълнение на разпореждане на съда от 01.10.2025 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на наложената на основание чл. 89, т. 2 ГПК - неизпълнение на разпореждане на съда, глоба на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, тъй като органът при липса на уважителни причини не е изпълнил разпореждането на съда за представяне на административната преписка в срок, независимо от удължаването му. Определението е правилно. Данните по делото сочат, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК /в относимата редакция/ да изпрати на съда преписката по повод Решение на №03-РД/3155/19.08.2025г. на Държавен Фонд „Земеделие“, по искане на ответника срокът е бил удължен до 26.09.2025г. и независимо от това преписката отново не е била изпратена, с което е затруднил хода на производството и законосъобразно му е наложена глоба в размер от 150 лв. Неоснователни са доводите в частната жалба, че административната преписка е изпратена в съда със закъснение поради наличието на голям брой жалби срещу финансови корекции. Както точно е съобразено от решаващия състав, организацията на работата в администрацията и правилата за документооборота следва да осигуряват своевременно изпълнение на актовете на съда, които са задължителни за административните органи, както и спазване на процесуалните правила, регламентирани в АПК и ГПК. Нещо повече, срокът е бил удължен с още три дни. Подобно поведение от страна на административния орган показва явно незачитане на процесуалните срокове, заложени в закона и определени от съда, и не следва да бъде толерирано. Правилно е преценено, че ответникът недобросъвестно и при липса на уважителни причини не е изпратил административната преписка в съда, като това е затруднило и забавило хода на съдебното производство. По изложените съображения определението, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на наложената му глоба от 150 лева, се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,