Определение № 413 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 30.06.2011 г. по гр.д. № 785/2011, с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд от 16.03.2011 г. по гр.д. № 7259/2010, с което са отхвърлен предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът К. И. Т., представляван от адв. К. Т. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за пределите на съдебния контрол върху законността на извършения подбор, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], Б., представляван от юрк. Р. В. я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като съдът е установил, че в подбора са включени всички лица, извършен е според законовите критерии и се основава на доказани факти по делото. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “стругар” по безсрочен трудов договор. Работодателят е взел решение за съкращаване на три щатни бройки за “стругар”, една за “стругар-бригадир” и една за “фрезист”. Подборът е извършен с участието на всички работници, изпълняващи функции на стругар, боргвергист и стругар-фрезист от надлежна комисия според законовите критерии за професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения въз основа на факти, които са установени по делото. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Той няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената в решение № 107/18.02.2010 по гр.д. № 3293/2008, ВКС, ІІІ ГО съдебна практика, че съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение