Определение № 6488 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общински съвет (ОбС) – Плевен, представляван от председателя доц. Д-р И. М., чрез пълномощник адв. В. Иванов, против Определение № 474/04.02.2025 г. по адм. дело № 997/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което по жалба на М. И., е отменено допуснатото по т. VI, с разпореждане на органа, на основание чл. 60, ал.1 АПК, предварително изпълнение на Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на ОбС - Плевен и е постановено от бюджета на органа, издал отменения акт, да бъдат възстановени сторените от жалбоподателя съдебно – деловодни разноски. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевирани са възражения, че в нарушение на разпоредбата на чл. 135, ал.3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът не е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. жалбата, които са от значение за спорното право. Развити са съображения, че на практиката предварителното изпълнение не е било осъществено, тъй като по реда на чл. 536, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл. 19, ал.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), е спряно производството пред ТРРЮЛЦ, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваните пред Административен съд – Плевен, както следва: адм. дело № 997/2024 г. с предмет на оспорване допуснатото по т.VI с разпореждане на органа, на основание чл. 60, ал.1 АПК, предварително изпълнение на Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на ОбС – Плевен и адм. дело № 1036/2024 г. с предмет на оспорване самото Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на ОбС – Плевен. Подържа се становище, че двете дела е следвало да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство, като разноски се присъдят с крайния съдебен акт. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на издадения акт на ОбС – Плевен или делото да се върне със задължителни указания за съединяване на делата в едно общо производство. Ответникът – д-р М. И., чрез адв. З. Даскалова, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и иска оставянето му сила. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е допуснатото по т. VI, с разпореждане на органа, на основание чл. 60, ал.1 АПК, предварително изпълнение на Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на ОбС – Плевен, с което на основание чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.21, ал.1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), чл.69 и чл.70 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП) и чл.45, ал.1 във вр. с чл.44 от Наредба №8 на Общински съвет Плевен за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала, се одобрява класирането на кандидатите в конкурсната процедура за възлагане управлението на „ДКЦ II – Плевен“ ЕООД; избира д-р Д. С. П., класирана на първо място в конкурсната процедура съгласно одобрения протокол, за управител на „ДКЦ II – Плевен“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Община Плевен; възлага на Кмета на Община Плевен в едномесечен срок от влизане в сила на решението да сключи договор за възлагане управлението на „ДКЦ II – Плевен“ ЕООД с избрания кандидат; определя срок на действие на договора за възлагане управлението на „ДКЦ II – Плевен“ ЕООД 3 (три) години; прекратява пълномощията и освобождава от отговорност досегашния управител на „ДКЦ II – Плевен“ ЕООД д-р М. И.. В мотивите на органа, обуславящи допускане на предварителното изпълнение на решението, е посочено, че договорът на досегашния управител на „ДКЦ II – Плевен“ ЕООД д-р М. И., е продължаван два пъти, като съгласно второто допълнително споразумение срокът е удължен до избор на нов управител. От органа е прието, че евентуалното съдебно оспорване на решението би спряло изпълнението на административния акт, като в този случай решението на общинския съвет би подлежало на изпълнение едва след влизане в сила на съдебното решение. Изложено е, че при установената практика на съдилищата за продължителността на съдебните производства, договор с новоизбрания управител няма да бъде сключен за период около една година, което ще доведе до сериозно затруднение при изпълнение на настоящото решение, като ще бъде засегнат и обществения интерес за подобряване работата на общинското лечебно заведение за извънболнична помощ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд намира, че наличието на съдебно производство по обжалване на основния акт и продължителността му не водят до сериозно затруднение за изпълнение на акта, противно на изложеното от общинския съвет. Правото на обжалване на един акт, засягащ права или законни интереси на неговия адресат, е основно право съгласно Конституцията на РБ. Изложени са мотиви, че реализирането на това право не е сред основанията за сериозни затруднения при изпълнението на акта, дори при продължителност на съдебното производство около година. По отношение на изложения от органа довод за допускане на предварително изпълнение с оглед охрана на обществения интерес, целящ подобряване работата на общинското лечебно заведение за извънболнична помощ, съдът намира, че липсват обосновани мотиви. Първоинстационният съд сочи, че от органа не се твърди, че до момента работата на досегашния управител е незадоволителна или здравното заведение не функционира добре, нито че сключването на договор с новия управител след приключване на съдебните производства ще застраши работата на лечебното заведение до този момент. По отношение на изложените от процесуалния представител на органа допълнителни аргументи в отговора на жалбата, съдът приема, че не могат да се разглеждат като мотиви за допуснатото предварително изпълнение, тъй като следват акта и са релевирани във връзка с подадената жалба, а не с издаване на оспорения акт. По изложените мотиви, първоинстанционният съд отменя разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на Общински съвет Плевен като незаконосъобразно. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 166, ал.1 АПК, е въведено общото правило в административния процес, съгласно което оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на административния акт. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административния орган. Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Изпълнението на един невлязъл в сила индивидуален административен акт има пряк и значим ефект върху субективното право, чиято защита се търси в съда, поради което законодателят оправомощава органа да го допусне само при наличие на установените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. Юридическите факти, които законодателят свързва с правомощието на административния орган да допусне предварително изпълнение са лимитативно изброени и ясно определят целта, поради която законодателят допуска изключение от общия принцип на чл. 166, ал. 1 АПК. Производството по чл. 60, ал. 4 АПК има за предмет проверка на законосъобразността на един административен акт и приложение намира разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК - доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания, посочени в него, е на органа, а не на адресата на акта. Излагането на мотиви към разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт е задължителна предпоставка за неговата законосъобразност. В разпореждането по т.VI към решението на ОбС Плевен липсват конкретни и относими фактически основания за наличие на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, извън декларативното и общо позоваване на тях. Административният орган не е мотивирал необходимостта от налагане на предварителното изпълнение и връзката на това изпълнение със защитимия държавен или обществен интерес, нито е посочил обстоятелства, при наличието на които недопускането на предварително изпълнение би създало опасност от осуетяване или затрудняване на изпълнението или настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Бланкетното разпореждане на органа не отговаря на критериите за мотивираност на същия съгласно т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ВАС. Принципната възможност за допускане на предварително изпълнение на следва да се съобрази с изискването за мотивираност на чл. 60 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото само по този начин се гарантират принципите на справедливост и съразмерност в производството по смисъла на чл. 6 АПК. С оглед момента на осъществяваната от съда преценка съобразно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 135, ал.3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, с наведени твърдения, че не са взети предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. жалбата, които са от значение за спорното право. Неоснователно е искането на жалбоподателя за съединяване за разглеждане в едно общо производство на адм. дело № 997/2024 г. с предмет на оспорване допуснатото по т.VI с разпореждане на органа, на основание чл. 60, ал.1 АПК, предварително изпълнение на Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на ОбС – Плевен и адм. дело № 1036/2024 г. с предмет на оспорване самото Решение №440 по Протокол № 20/28.11.2024г. на ОбС – Плевен. В разпоредбата на чл. 60, ал. 6 АПК е установен специален ред за обжалване на предварителното изпълнение — жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Редът за обжалване на индивидуалния административен акт, какъвто е решението на Общинския съвет — гр. Плевен, е по чл. 145 и следващите от АПК. Това производство протича по съвсем различен ред, с призоваване на страните за участие в открити съдебни заседания, събиране на различни доказателства в хода на производството и др. процесуални действия. Във връзка с горното, частния жалбоподател не отчита обстоятелството, че е предвиден различен срок за обжалване в двете хипотези. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение може да се обжалва самостоятелно в тридневен срок, докато срокът за обжалване на решението за избор на управител може да се обжалва в 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК. В контекста на изложеното, обосновано ответника по частната жалба навежда доводи, че в конкретния случай следва да бъде съобразено и обстоятелството, че производството по адм. дело №1036/2024 г., по описа на Административен съд — гр. Плевен е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 6/2023 г., по описа на ВАС, тъй като е относимо към предмета на спора. Процедурата по чл. 60, ал. 4 – 7 АПК е самостоятелна и правилата в нея са изчерпателни, без да има необходимост или възможност, създадена от закона да се прилагат правила от други, сходни процедури. Последното означава, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение трябва да се отмени от съда във всеки случай, в който не е доказано от административния орган в процеса на постановяване на акта, наличието на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 235 АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,