Решение № 10192 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12325/2016 г.

Решение № 10192 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12325/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П. обжалва решение № 1675/15.09.2016 на Административен съд, П. постановено по адм дело № 2222/2013 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 261300388/11.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - П. относно допълнително начислен ДДС в размер на 32 504.42 лева и лихви от 12 159.87 лева, както и в частта за разноските, които администрацията е осъдена да заплати. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Счита, че доказателствата за настъпване на данъчно събитие и в частност за получаване на стоката по спорните фактури, са относими към приложението на материалния закон. Тези обстоятелства са неотносими като данъчната основа се определя в производството по чл. 122 ДОПК. Твърди, че предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са установени от събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. С. К., в качеството му на ЕТ "С. К.", от гр. Х. чрез процесуалния си представител адв. Челебиев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. По отношение искането за присъждане на разноски, счита, че за размера на юрисконсултското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: С обжалваното решение, административният съд е отменил ревизионния акт в оспорената част, в която на С. С. К., в качеството му на ЕТ "С. К.", от гр. Х. са установени задължения от начислен ДДС в размер на 32 504.42 лева и лихви от 12 159.87 лева за периода от 15.01.2008 г. - 30.06.2011 г. и са установени задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за ДДО и ЗО за 2008 г. и 2009 г. Предмет на обжалване в касационното производство е решението в частта, която са отменени задължения по ЗДДС и съответните лихви, както и в частта за разноските, които администрацията е осъдена да заплати. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи от продажба на стоки по неосчетоводени фактури. Органите по приходите са извършили съпоставка между данните от представената аналитична оборотна ведомост на счетоводна сметка 304 водена от ЕТ "С. К." за ревизираните периоди и данните от информационната система на НАП за закупени стоки от регистрирани по ЗДДС лица. По този начин в ревизионния доклад е прието, че за 2007 г. са налице неосчетоводени закупени стоки на стойност 2 595.71 лева, за 2008 г. - на стойност 14140 лева, за 2009 г. - на стойност 14 296.59 лева, за 2010 г. - на стойност 4150.62 лева и за 2011 г. - 1168.66 лева. Установено е също, че търговецът е прекратил дейност от 01.04.2012 г. При ревизията е определен средният процент на надценката, по която ЕТ "С. К." е продавал стоките - като съотношение между отчетените от ревизираното лице приходи през отделните години и отчетната стойност на изписаните в счетоводството му стоки. Формиран е облагаем оборот като сбор от стойността на декларираните и недекларираните продажби и е прието, че към 31.12.2007 г. търговецът е достигнал облагаем оборот от 52 945.71 лева и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е следвало да се регистрира по ЗДДС в срок до 14.08.2008 г. С ревизионния акт е начислен ДДС върху продажбите за периода от 15.01.2008 г. до 30.06.2011 г., когато оборотът е паднал под предвиденият от закона оборот за регистрация по ЗДДС. За да отмени ревизионния акт в частта по ЗДДС, съдът е приел, че не е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажба на получени стоки по фактури, които не са отразени в счетоводството на ревизирания търговец. Съдът е приел, че по делото не е доказано стоките по голяма част от фактурите, издадени от И. Б. ЕООД, В. ЕООД, К. О. ЕООД, Росини ЕООД, ЕТ "Алдо - А. Д.", Авенди ЕООД, Д. Х. АД, Я. И. 57 ЕООД, ДНК- М. ООД, Е. ООД, Касика ЕООД, Кратос ООД, Нова трейд ЕООД, БИ-Мобайл ЕООД, Е. Д. ЕООД, Дес комерс ЕООД и Хлебозавод АД, да са доставени на ревизирания търговец. Този извод е основан на фактически установявания за липса на доказателства за предаване и получаване на стоките по спорните фактури. В тази връзка съдът е установил, че голяма част от фактурите не съдържат подпис за получил стоката. Отхвърлил е тезата на решаващия орган, че само с факта на издаване на фактурите е доказано осъществяването на доставките. В мотивите на решението съдът е съобразил и обстоятелството, че част от фактурите на Д. Х. АД, К. О. ЕООД и ДНК - М. ООД, удостоверяват получаване на стоките от ревизираното лице. В тази връзка е обсъдил оборота от неотчетени приходи, по фактурите от Росини ЕООД, Д. Х. АД и Хлебозавод АД - Х., за които не са доказва, че стоките са доставени и че е следвало да бъдат осчетоводени, като го е съпоставил с размера на приходите по фактурите, за които има данни, че търговецът е разполагал с тях, тъй като ги е подписал. Приел е, че тези приходи, с оглед установените от вещото лице обороти с натрупване за последните 12 месеца не формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Н. това основание съдът е обосновал краен извод за липса на предпоставките по чл. 102, ал. 3 ЗДДС за начисляване на ДДС. Решението е правилно като краен резултат. Провеждането на ревизия при особени случаи следва да е обосновано от наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тежест на органите по приходите е да установят чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства наличие на посоченото в ревизионния акт основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК - в случая на данни за укрити приходи от продажби на стоки, получени по неотчетени фактури, издадени на ревизираното лице от И. Б. ЕООД, В. ЕООД, К. О. ЕООД, Росини ЕООД, ЕТ "Алдо - А. Д.", Авенди ЕООД, Д. Х. АД, Я. И. 57 ЕООД, ДНК- М. ООД, Е. ООД, Касика ЕООД, Кратос ООД, Нова трейд ЕООД, БИ-Мобайл ЕООД, Е. Д. ЕООД, Дес комерс ЕООД и Хлебозавод АД. Според решение от 05 октомври 2016 на Съда на ЕС по дело С-576/15, национална правна уредба като тази по чл. 122 ДОПК е допустима, когато е установено, че в склада на ревизираното лице липсват стоки, които са му доставени и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Видно от т. 37 от цитираното решение, фактите в главното производство, въз основа на които СЕС е формирал заключението си по тълкуване на чл. 2, § 1 буква а), чл. 9, § 1, чл. 14, § 1 и чл. 73 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, са свързани с приетото от нациалната юрисдикция за установено, че търговецът действително е получил стоките, описани в издадените от доставчиците фактури и е разполагал с посочените фактури, които не е отчел счетоводно. При тези обстоятелства, които не са били спорни по главното производство Съдът на ЕС е приел, че е допустимо да се презумират приходи от последващи продажби. Спорът по фактите в настоящото производство е сходен с този по главното производство, предмет на преюдициалното заключение по дело С-576/15. Поради това принципно правилно съдът е изследвал фактите по доставяне на стоката от посочените по-горе доставчици на ревизирания търговец и задължението на последния да осчетоводи, издадените от тях фактури. Въз основа на доказателствата по делото законосъобразен е изводът му, че тези обстоятелства не се доказани по фактурите, издадени от И. Б. ЕООД, В. ЕООД, Росини ЕООД, Авенди ЕООД, Касика ЕООД, Е. Д. ЕООД, Хлебозавод АД, Ян инвест 57 ЕООД. Това се отнася и за част от фактурите, издадени от Д. Х. АД - за 2007 г., м. 01, м. 02 и м. 03.2008 г., малка част от фактурите, издадени от К. О. ЕООД, една от фактурите, издадена от ЕТ Алдо - А. Д.. Противно на твърденията в касационната жалба, издаването на първични счетоводни документи с получател ревизирания търговец, редовното им отразяване в счетоводството на доставчиците, твърденията в писмените им обяснения за сключване на сделките и размяната на престации и доставяне на стоките до обекта на жалбоподателя и издаването на фискален бон за плащането, без да са подкрепи с доказателства за фактическото доставяне на стоките, установяването на лицата, чрез които са извършени доставките, без на същите да е извършена насрещна проверка в хода на ревизията, не доказват реално осъществени стопански операции. В хода на съдебното производство касационният жалбоподател е разполагал с процесуална възможност да събере и гласни доказателства в подкрепа на дадените от доставчиците писмени обяснения, но не е проявил процесуална активност. Твърденията в писмените обяснения на доставчиците относно механизма на осъществяване на стоките не са подкрепени с доказателства за транспорт, за получаване на стоките от ЕТ С. К. и такива за плащане по фактурите. Само въз основа на твърдението на ревизираното лице, че е подписвало складови разписки за стоките, срещу обещание за издаване на фактури, при положение, че повечето доставчици при насрещните проверки декларират, че такива документи не са съставяни, не може приеме за признание, че стоките са получени. Съдът е обсъдил липсата на подпис във фактурите от посочените доставчици във връзка с преценка за действителното доставяне на стоките. По решението на Съда на ЕС по дело С-576/15 релевантно за допустимостта на национална уредба като чл. 122 и сл. ДОПК е не просто издаването на фактурите и отразяването и в отчетните регистри по ЗДДС на доставчиците, а стоките да са доставени и да липсват, а издадени във връзка с тях документи да не са отразени от задълженото лице - получател по фактурите. Правилно съдът е приел, че голяма част от установения облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС се формира от приходите от продажба на стоките, предмет на фактурите, издадени от И. Б. ЕООД, В. ЕООД, Росини ЕООД, Авенди ЕООД, Касика ЕООД, Е. Д. ЕООД, Хлебозавод АД и от Д. Х. АД. В мотивите си съдът не е обсъдил всички доставки, по които е приел, че фактурите удостоверяват получаване на стоките от ЕТ "С. К.". Това са доставките по фактури, издадени от Е. ООД /с изключение на една фактура/, Д. К. ЕООД, ЕТ Алдо -А. Д. /с изключение на една фактура/, Д. Х. АД, К. О. ЕООД, ДНК М. ООД, Кратос ООД. От констатациите в ревизионния акт и от заключението на вещото лице, се установява, че за 2007 г. за доказани доставки на стоки на обща стойност 276.44 лева (без ДДС) по фактури от Е. ООД и Кратос ООД; за 2008 г. - доставки на обща стойност 2 896.78 лева (без ДДС) по фактури, издадени от Д. Х. АД за м. 04 - м. 12.2008 г., за 2009 г. - доставки на обща стойност 719.98 лева (без ДДС) по фактури от К. О. ЕООД за м. 8, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г., за 2010 г. - 1062.18 лева, по фактури от К. О. ЕООД, Д. Х. АД, Е. ООД, ДНК М. ЕООД и Б. М. ЕООД, за 2011 г. - в размер на 54.48 лева по една фактура, издадена от Е. ООД. Въпреки липсата на конкретни мотиви по облагаемия оборот, крайният извод на първоинстанционния съд, че търговецът не е достигнал оборотът за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е верен. При прилагане на посочената в ревизионния доклад средна надценка за всеки от периодите, която е по-висока от надценката, приета по фиксирани цени на тютюневите изделия, се установява, че не е налице оборот за регистрация по ЗДДС, както към 31.12.2007 г., така и в останалите периоди След като за търговеца не е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС, то не са налице и предпоставките за начисляване на ДДС върху продажбите на стоки на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС за ревизирания период от 15.01.2008 г. до 30.06.2011 г. По тези съображения, настоящият състава намира, че решението в обжалваната част, в която е отменен начисления ДДС в размер на 32 504.42 лева и лихви от 12 159.87 лева, както и в частта на разноските, които администрацията е осъдена да заплати, е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат сторените в настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 1050 лева, изплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.05.2017 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,