Определение № 101 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 449/06.12.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и са обезсилени като недопустими определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и определение № 117 от 19.02.2018г., постановено по гр. д. № 699/2017г. на Пернишкия окръжен съд. С молба вх. № 11018 от 19.12.2018 г. жалбоподателят С. Г. Н. е поискал ВКС да допълни определението си, като му присъди разноски, извършени пред касационната инстанция и пред апелативния съд. Ответната страна [фирма] не взема становище по молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Възникването на отговорността за разноски се предпоставя от разрешен по същество материалноправен въпрос, обусловил развитието на исковото производство – чл. 78, ал. 1 - ал. 3 ГПК или процесуалноправен спор относно правото на иск – чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая ищцата не е предявила иск срещу [фирма], както погрешно са приели първата и въззивна инстанции, респективно няма възникнало процесуално правоотношение с ответника. След като поведението му не е обусловило възникването на притезанието за разноски, не следва такива да му се възлагат. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение