Определение № 8957 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. К. Голосманова назначена от съда за служебен защитник на С. Б. Ш. от гр. София, против Определение № 18031 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6876/2023г. по описа на Административния съд – София град. С обжалваното определение е върната касационната жалба на С. Ш., подадена чрез назначения процесуален представител адв. Голосманова срещу решение №23179 от 12.11.2024г., постановено по адм.д. №6876/2023г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение на Директор ТП на НОИ, потвърждаващо разпореждане за отказ да му се отпусне социална пенсия. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се атакуваното определение да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази изложените в частната жалба доводи и провери обжалваното определение, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С искане от 23.10.2023г. Ш. е поискал предостяване на правна помощ в производството по предявената исковата претенция. С определение от 20.10.2023г. АССГ е предоставил правна помощ на във вид на процесуално представителство. Назначен му е процесуален представител- адв. З. Еленкова, която впоследствие е освободена по нейна молба и с Разпореждане на съда от 16.11.2023г. е назначена адв. К. Голосманова. Недоволен от постановия съдебен акт по адм.д. №6876/2023 на АССГ, Ш. го обжалва чрез процесуалния си представител. С разпореждания на съда от 06.01.2025г. и от 11.03.2025г.производството по делото е оставено без движение и дадени указания за внасяне на държавна такса в касационното производство или формиране на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, като определението е съобщено на назначения защитник. С молба от 28.02.2025г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че лицето следва да се счита за освободено от разноски по делото и помолил съда да се съобрази с разрпоредабата на чл.227а от АПК. С процесното определение касационната жалба на Ш. е върната, поради констатирано от съда неизпълнение на указанията в срок. Определението е валидно и допустимо, но разгледано по същество неправилно поради постановяването му при противоречие с процесуалния закон. Съображенията на настоящия състав на Шесто отделение на Върховния административен съд са следните: Разпоредбата на чл. 83 ал 1, т. 6 от ГПК, приложим в настоящето производство на основание чл. 144 от АПК предвижда, че такси и разноски в производството по делата не се внасят от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. След като на С. Ш. е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство с определение от 20.10.2023г. по адм. дело № 6876/2023г. на АССГ, то по силата на закона същият се явява и освободен от такси и разноски в производството по конкретното дело. В процесното определение АССГ е съобразил правните последици на предоставената от него правна помощ с нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК, съгласно която по силата на закона се освобождава страната от заплащането на такси и разноски по делото. В този смисъл е и определение № 2214 ОТ 17.07.2023 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2754/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. Докато на страната е предоставена правна помощ по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, то същата ще се явява и освободена от заплащането на такси в производството. При настъпване на промяна в обстоятелствата, би могло да се прекрати предоставената правна помощ, което би довело и до преразглеждане на въпроса за дължимост на такси и разноски. Отделно съдът при постановяване на оспореното определение не се е съобразил с разпоредбата на чл.227а, ал.2 от АПК, определяща държавните такси в касационното производство съгласно която „ Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. „ Предвид изложеното, настоящият състав счита за неправилно определението на АССГ и то следва да се отмени, като делото да се върне на същия състав за продължаване на процесуалните действия без необходимостта да се събира държавна такса и разноски в производството от С. Ш.. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,