Определение № 183 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. Н. П. и С. П. Ш. – двамата с адрес в [населено място] против разпореждане от 2.10.2013г. по гр.д.№ 2612 по описа за 2012г.на Софийски апелативен съд за връщане като недопустима на частната им жалба с вх. № 10492 от 2.10.2013г. против определение от 12.08.2013г. по гр.д.№ 2612/12г. за оставяне без уважение искането на друго лице - Ц. П. за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато за произнасяне по същество по подадената жалба. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна „У. Б.”, с който се оспорва основателността на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за неоснователна поради следното: П. Н. П. и С. П. Ш. са подали частна жалба срещу определение на съда, с което е оставена без уважение молба на друго лице Ц. П. за изменение на решението в частта, в което не на молителите, а на третото лице са присъдени разноски. При тези данни съдът е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване и е върнал жалбата им като недопустима. Единственото възражение, което жалбоподателите са изложили в сега подадената частна жалба е, че интересът им произтича от общото им процесуално качество на ответници, които били необходими другари и по отношение на които решението следвало да е еднакво. Възражението е неоснователно. Разноските са направените от всяка страна разходи по водене на делото. За всяка страна те са различни и се присъждат конкретно. В случая с постановения от САС въззивен акт е отменено първоин-станционното решение и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от ищеца „У. Б.”искове и съобразно този резултат са присъдени на ответниците направените от тях разноски, както следва: на настоящите жалбоподатели П. Н. П. и С. П. Ш. са присъдени по 3 770лв.,а на третия ответник Ц. П. -4 130лв. Молба за изменение на така постановения акт в частта за разноските е подала само Ц. П. и съответно с определение от 12.08.2013г. по гр.д.№ 2612/12г. САС се е произнесъл по нея. Настоящите частни жалбоподатели не са подавали молба по чл.248 от ГПК и по отношение на присъдените на тях разноски произнасяне от страна на САС няма. От изложеното следва извод, че обжалваното от тях определение от 12.08.2013г. по гр.д.№ 2612/12г. САС по никакъв начин не засяга техните интереси, поради което извода на съда за липса на правен интерес от обжалване е правилен. Тезата на жалбоподателите за общото им процесуално качество не може да бъде споделена, защото тя не е вярна за производството по чл.248 от ГПК. Последното, макар и обусловено от изхода на спора по делото, е различно и самостоятелно от това по предявените искове. Отговорността за разноски не е правна последица, за която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, който се разглежда от него само след като е изрично сезиран /вж. т.8 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС/. В случая настоящите частни жалбоподатели не са били участници в производството по чл.248 от ГПК, инициирано от Ц. П. и съответно не могат да имат идентично на нея процесуално качество. Допълнителен аргумент е и приетото в т.14 от цитираното ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което за настоящите частни жалбоподатели е преклудирана възможността да участват в производството по чл.248 от ГПК, тъй като едномесечният срок, броим от съобщаване на постановения акт /19.04.2013г./ е изтекъл далеч преди подаване на частната жалба /2.10.2013г./. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение