Определение № 13 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1989/2021 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК Постъпила е молба от А. А. Ч. за отмяна на влязлото в сила определение от 07.07.2020г. по ч.т.д.№2988/2019г. на Върховен касационен съд, ТК, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима по частна жалба срещу определение №11/13.01.2020г. по ч.т.д.№2988/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1, т.4 и т.5 от ГПК, като се твърди, че: - са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото; - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска; - молителят е бил лишен от възможността да участва в делото и не е бил надлежно представляван. Не са изложени конкретни фактически твърдения относно заявените от молителя основания за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ППВС №2/1977г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Именно поради тези съображения, в мотивите към постановлението е отразено, че на отмяна не подлежат определенията по движение на делата, актовете по охранителните производства и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред. Съгласно разясненията в т.6 от ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл.303 – чл.309 от ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл. 304 от ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Определението, с което се оставя без уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски, не съставлява съдебен акт, с който се решава със сила на пресъдено нещо материално правен въпрос, включен в предмета на делото. Поради това атакуваният с молбата по чл.303 от ГПК акт не попада в предметния обхват на отмяната като извънреден способ за защита, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Предвид извода за недопустимост на молбата за отмяна следва да бъде оставено без уважение искането на молителя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл.1-3 от Директива 2004/48/ЕО. Воден от горното, Върховният касационен съд