Определение № 2131 от 08.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 644/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответниците по касация Р. Н. Р. и С. К. Р., наследници по закон на починалия в хода на касационното производство ищец Н. Р. Р., чрез процесуален представител, за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение № 120 от 30.04.2025г. в частта за разноските. Молителите поддържат, че разноски на касатора не се следват, а в условията на евентуалност се заявява възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Насрещната страна - „Меридиан Турс“ООД депозира становище, с което оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Решение № 120 от 30.04.2025г. ответниците по касация Р. Н. Р. и С. К. Р. са осъдени да заплатят на „Меридиан Турс“ ООД на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за касационното производство в размер на 3 070 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. с включено ДДС, и 70 лв. – заплатена държавна такса. Възражението за недължимост на разноски в полза на касатора „Меридиан Турс“ ООД е обосновано с довода, че предвид настъпилата недопустимост на предявения иск в хода на производството по чл.288 ГПК поради ненаследимост на спорния предмет, приложимо било Определение № 50220 от 07.11.2023г. по т.д. № 2101/2022г. на І т.о. на ВКС. Аналогично на произнасянето на съда в посоченото определение, настоящият състав на ВКС е следвало да постанови определение, с което да определи производството като процесуално недопустимо и да го прекрати, а не да постановява решение. Твърди се, че поведението на съда е несправедливо и процесуално неправилно, доколкото наследниците не следва да понасят негативите и да отговарят за действията на наследодателя си при положение, че се решава, че нямат правата да продължат иска на праводателя си. Освен това, прекратяването на делото е поради настъпило след предявяване на иска и независещо от ищеца и неговите наследници обстоятелство, а именно смърт на ищеца. Видно от мотивите към постановеното по делото решение, настоящият състав на ВКС е изложил подробни съображения по възражението на ответниците по касация, че при извод за ненаследимост на правата в това производство не е следвало да бъдат конституирани по делото и съответно да отговарят за разноските на другата страна, включително в контекста на Определение № 50220 от 07.11.2023г. по т.д. № 2101/2022г. на І т.о. на ВКС, на което страната се позовава. Тоест, с молбата по чл.248 ГПК молителите целят ревизиране на изложените от съда мотиви от решението по чл.290 ГПК, което е недопустимо. Поддържаното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора „Меридиан Турс“ ООД, с което е обосновано искането за намаляване на присъденото с решението възнаграждение от 3 000 лв. с ДДС, е също недопустимо. При произнасянето по отговорността за разноски съставът е разгледал възражението на ответниците по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е уважено частично чрез редуцирането му от 4 253.93лв. с ДДС на 3 000 лв. с ДДС. Следователно, поради произнасяне от съда по възражението на молителите по чл.78, ал.5 ГПК, редът им за защита е изчерпан. Заявеното с молбата по чл.248 ГПК възражение, че молителките Р. Н. Р. и С. К. Р., наследници по закон на починалия ищец, са приели наследството под опис, е без правно значение за отговорността им за разноски в рамките на исковия процес, съответно за техния размер. Въпросът е относим към възможността за изпълнение на задължението, който ще се прецени в рамките на изпълнителното производство с оглед актива на приетото от тях наследство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС