Определение № 74 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 501/2019 г.

С окончателно решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, с № 136 от 27.06.2019г. по гр.д.№ 501/2019г., настоящият състав на Върховен касационен съд частично е отменил въззивно решение № 760 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 282/2018г. на Апелативен съд В., с което е отменено решение № 52 от 4.05.2018г. по гр.д.№ 255/2017г. на Окръжен съд Търговище в обжалваната част и вместо това е постановил друго, с което е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ш. А. от [населено място] сумата от 27 080лв. /двадесет и седем хиляди и осемдесет лева/, парична равностойност на 32 198кг. маслодаен слънчоглед, веществено доказателство по ДП № 588/2012г. на РУ П., пр.вх.№ 436/2012г. на РП П., ведно със законната лихва, считано от 6.12.2013г. като е отхвърлен иска в останалата му част като неоснователен и е оставено в сила въззивно решение №760 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 282/2018г. на Апелативен съд В. в останалата част. Постъпила е молба с вх.№ 1241 от 7.02.2020г. от Р. Ш. А., с която заявява, че обжалва така постановеното решение, което счита за „незаконосъобразно, противоконституционно, нарушаващо материално-правния закон, императивните правни норми на ГПК и съдебната практика” и желае да бъде преразгледано от друг състав на ВКС. Така направеното искане е недопустимо, поради липса на установен правен ред, по който да бъде разгледана подадената молба. Постановеното по реда на чл.290 ГПК от касационната инстанция решение е окончателен съдебен акт, който не подлежи на преразглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение