Определение № 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Ж. Б. П., чрез процесуалния представител адвокат И. - А. Ч. Н., с която се иска съдът да измени постановеното по делото определение № 1011 от 09.05.2023 г., в частта му за разноските, като бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за касационното разглеждане на спора, до достигане на сумата в общ размер на 671, 31 лв. с ДДС. В молбата се излагат доводи защо към размера на определеното и присъдено адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата Банка ДСК ЕАД не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С определение № 1011 от 09.05.2023 г. по настоящото дело съдът е определил и присъдил на адв. И.- А. Ч. Н., от САК, на основание чл. 38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 559,43 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. В практиката на ВКС, обективирана в определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. С оглед посоченото, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна по отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА с ДДС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,