Определение № 89 от 30.01.2013 г. на ВКС по д. № 51/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. А. и С. В. срещу въззивното определение на Добрички окръжен съд по гр.д. №949/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за определяне цената на иска по чл.108 и 109 от ЗС в посочения от ищеца размер 3 881 лв. Ответникът по частна жалба – Държавата, чрез МРРБ, я оспорва като недопустима и неоснователна. ВКС на РБ, трето г.о. намира възражението за недопустимост на частната жалба за основателно: Определенията на съда в спор за цената на иска подлежат на обжалване, само когато с тях се увеличава посочената от ищеца цена – чл.70, ал.2 от ГПК. В случая - в съответствие с вече приетото в определенията на ОС Добрич по ч.гр.д. №30/12 г. и на ВКС, второ гр. отд. по ч.гр.д. №113/12 г - е счетено, че няма основание за увеличаване на посочената от ищеца цена на иска и тя е определена от съда в размера, посочен от ищеца. П. определение за определяне на цената на иска в спор по чл.70, ал.1 от ГПК не подлежи на обжалване по арг. от ал.2. Затова обжалваното въззивно определение следва да се обезсили и да се прекрати недопустимото производство по обжалване на определението на първоинстанционния съд, с което посочената от ищеца цена на иска не е увеличена. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.