Решение № 5009 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2014 г.

Решение № 5009 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 748/27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 2293/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 251203699/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 182/31.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната от него част е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на наведените основания са изложени в касационната жалба. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Шабан Расимов Шабанов от с. Драгановец, общ. Търговище, оспорва касационната жалба като неоснователна с подробно развити съображения в депозираната писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: С решение № 748/27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 2293/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, е отменен Ревизионен акт (РА) № 251203699/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, в която за данъчен период 2008 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер над 3 371.26 лв. и лихви над 1 334.97 лв., както и изцяло за определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размер на 7 079.89 лв. главница и 1 270.20 лв. лихви. В останалата си част жалбата на ревизираното лице е отхвърлена. Предмет на настоящето касационно производство е решението, в неговата отменителна част. За да отмени РА в посочената част, административният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалния закон. На първо място съдът е приел, че са налице предпоставките за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. За ревизираните години без получени приходи са направени разходи, което съдът е приел, че представляват данни за укрити приходи (основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК). За да отмени обжалвания РА частично относно определените задължения за данъчен период 2008 г. и изцяло досежно установените с акта задължения за 2010 г., съдът, макар да е възприел като правилна преценката на органите по приходите, че определени, твърдяни от лицето като разполагаеми суми, не следва да бъдат признати като приход, е счел за незаконосъобразен начина на определяне на данъчната основа, след формиране на паричен поток на постъпленията на парични средства и на изразходвани такива. Съдът е приел, че ревизиращите неправилно са извършили месечна съпоставка на приходите и разходите, а следва съпоставката да се извърши на годишна база. Съдът е обосновал тезата си с различния характер на разходите за живот обобщени от НСИ, които след разделянето им на 12, както са направили ревизиращите, не дават обективна преценка за необходимите на лицето парични средства за живот и следователно не може да служи и като основание за определяне на необходими парични средства за живот. Отделно от изложеното е приел, че материалният данъчен закон предвижда годишно данъчно облагане, а не помесечно, поради което и определянето на месечно салдо се явява в нарушение на закона. Като е съпоставил установените приходи и разходи на годишна база съдът е установил, че не е налице превишаване на разходите над приходите, поради което е отменил РА, в частта, в която за данъчен период 2008 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер над 3 371.26 лв. и лихви над 1 334.97 лв., както и изцяло за определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размер на 7 079.89 лв. главница и 1 270.20 лв. лихви, като постановен в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Спорен е бил методът и начинът на определяне на данъчната основа като подход на приходните органи. Видно е от РД и РА, както и от изложеното в касационната жалба, че ревизиращите са определяли и извършвали текуща съпоставка между получените приходи и разходваните средства към определени периоди през годината, а не на годишна база. Касаторът развива това свое виждане в жалбата като твърди, че паричните потоци се изследват помесечно с цел установяване на получени от РЛ доходи и когато е налице превишение спрямо тях за съответния период, следва извод, че лицето е разполагало със средства да извърши разходите и именно тези средства с неустановен произход подлежат на облагане. Счита, че дори и в края на календарната година лицето да е разполагало с парични средства, това не означава, че получените от него доходи през всеки отделен месец на същата година не следва да бъдат облагани. Счита, че законът не предвижда да се формира годишна данъчна основа, като се формира резултат приходи минус разходи и положителната разлика да бъде обложена. Така наведените доводи, съставляващи и касационни оплаквания, са неоснователни. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. в този смисъл е и практиката на ВАС. Решението на АС Варна, в частта, в която е отменен като незаконосъобразен РА, в частта, с която е отменен РА досежно определените задължения за 2008 г. над 3 371.26 лв. и лихви над 1 334.97 лв., както и изцяло за определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размер на 7 079.89 лв. главница и 1 270.20 лв. лихви, е правилно. Решението следва да се остави в сила в обжалваната му отменителна част. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,