Определение № 267 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 276/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], срещу въззивно решение от 27.06.2011г. по гр.дело № 825/2010г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставя се въпрос за допустимостта на предявения от Държавата срещу [община] иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за установяване правото на собственост върху процесните гори при наличие на влязло в сила съдебно решение, постановено по иск на общината срещу ОСЗ, като държавен орган, с което на общината е признато правото на възстановяване на собствеността върху същите гори по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ. Доколкото ОСЗ е държавен орган, подчинен на МЗГ, то СПН на постановеното решение се разпростира и върху държавата. Тя е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху горите и не е легитимирана да води иск за собственост. Поставя се въпрос за процесуалното представителство на държавата от процесуалния субституент. Искът е предявен от Държавно лесничейство-град К., а в хода на производството с оглед изменението на Закона за горите /ДВ, бр.13/2007г./ по делата, които се отнасят до държавни земи и гори и такива от горския фонд, държавата следва да се представлява от министъра на земеделието. Съдът е длъжен да съобрази настъпилото изменение, тъй като следи служебно за процесуалната легитимация на страните. Третата група въпроси касаят съществото на спора и приетата от въззивния съд недоказаност на твърденията на касатора, че процесните гори са били общински. Касаторът се позовава на решения на ВКС по първите два въпроса, както и по първия на решение на ЕСПЧ. Ответникът по касация Държавно горско стопанство-К. оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение от 10.07.2009г. по гр.д.№ 298/2009г. на Пловдивския районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [община], че държавата е собственик на гори с обща площ 27 100 дка /с описани граници/ и [община] е осъдена да заплати на държавата чрез Държавно горско стопанство К. 92 537 лева разноски по делото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим, налице е правен интерес за държавата да предяви иск за установяване съществуването правото на собственост върху процесните гори. Възражението, че е налице СПН поради влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ, с което на общината е признато правото на възстановяване собствеността върху същите гори, е неоснователно, тъй като не е налице субектен и предметен итентитет между приключилото дело и настоящото. Настоящият съдебен състав намира, че производството по образуваното пред ВКС касационно дело, следва да бъде спряно доколкото се сочи съдебна практика по първия въпрос от една страна, а от друга с оглед образуваното по реда на чл.292 ГПК тълкувателно дело № 5/2011г. на ВКС, ОСГК. Решението по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимите въпроси за обвързаността на държавата по постановен административен акт или решение на съд за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.