Определение № 22 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. В.,чрез назначения служебен защитник адв.И. И. срещу определение № 2204 от 04.09.2023г г. по в. ч. гр. дело № 2114/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение частната ѝ жалба,разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Потвърдено е разпореждане от 01.11.2022г по гр. д. № 7307/2020 г. на Софийски градски съд. ,с което поради неизправяне на указани нередовности /невнасяне на държавна такса по сметка на СГС в срок /е била върната въззивната жалба на С. В. В. срещу решение №289966/3011.2019г по гр. д № 64322/2014г на СРС Касаторката оспорва постановеното определение като неправилно, моли за допускането му до касационно обжалване при формулирани в изложение шест правни въпроса. Иска се неговата отмяна ,тъй като указанията за довнасяне на държавна такса са били неправилни и неточни. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че частната касационна жалба е недопустима.Не се обжалва определение, предвидено в чл.274, ал.3 ГПК. Определението на Софийски апелативен съд е окончателно, тъй като с него се потвърждава постановено от въззивен съд разпореждане на връщане на въззивна жалба. Тази категория съдебни актове – преграждащи определения или разпореждания, постановени за пръв път от въззивен съд подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд ,чиито определения не подлежат на касационен контрол,както се разясни в ТР №2 от 23.06.2023г по тълк.д №2 /2018г ОСГТК на ВКС.Отделно от това,не са налице и изисванията на чл.274, ал.4 ГПК. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.