Определение № 256 от 04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2022 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 4250 от 16.05.2022г., подадена от Д. А., чрез процесуалния представител адвокат К., с искане за допълване на постановеният по делото акт: определение № 173 от 4.05.2022г., в частта му за разноските, с присъждане на сумата от 100лв., адвокатско възнаграждение. Срещу подадената молба, в предоставеният седемдневен срок, не е постъпил отговор от ответната страна П. М., надлежно уведомена чрез процесуалния си представител адвокат Т., на 7.06.2022г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, като взе пред вид материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 173 от 4.05.2022г. е оставена без разглеждане като недопустима подадената от П. В. М. молба за отмяна и е прекратено производството по делото. С отговора на молбата за отмяна, настоящата молителка – ответник в производството по отмяна е направила искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, по което не е налице произнасяне. Липсата на произнасяне по направеното искане е основание за допълване на постановения акт. Към отговора е приложено пълномощно, от което е видно, че ответницата е заплатила в брой сумата от 100лв., възнаграждение за „представителство в производство по искане за отмяна на влязло в сила решение и изготвяне на становище“. С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.4 ГПК, като намира за установен факта на реално извършване на претендираните разноски, настоящият състав на Върховен касационен съд счита, че следва да уважи направеното искане, поради което