Определение № 454 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 200/ 06.07.2015 г. по ч. гр. д. № 259/ 2015 г. в частта, с която Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение № 157/ 05.05.2015 г. по ч. гр. д. № 418/ 2015 г. на Великотърновски районен съд относно допуснатото предварително обезпечение на исковете по чл. 74 ЗОПДНПИ срещу С. Й. С., М. Х. И. С., [фирма], [фирма] и Й. С. И. чрез възбрана на недвижими имоти, вписана по партидата на [фирма] и запор на 34 % от дяловете на [фирма]. Определението се обжалва от С. Й. С., М. Х. И.-С., [фирма], [фирма] и Й. С. И. с искания за отмяна, производни на интереса от обжалване на всеки касатор. Чл. 396, ал. 2 ГПК предвижда възможността да бъде обжалвано с частна касационна жалба определението, с което въззивният съд е допуснал обезпечението. Разпоредбата е специална спрямо общата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, с което въззивният съд потвърждава определението на първата инстанция по допускане на обезпечението, не осъществява хипотезиса на чл. 396, ал. 2 ГПК, нито ЗОПДНПИ предвижда касационното обжалване на всяко определение на въззивния съд по допусната или отказана обезпечителна мярка. Това е една от разликите между ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД (отм). Чл. 23, ал. 2 от отменения закон изрично предвиждаше касационно обжалване и на определението, с което въззивният съд е отказал обезпечителната мярка, потвърждавайки отказа на първостепенния съд да я допусне. Следователно частната касационна жалба има недопустим предмет. Обжалвана е част от определението на въззивния съд, което потвърждава това на първата инстанция по отношение на някои от допуснатите обезпечителни мерки.