Решение № 122 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 930/2012 г.

Решение № 122 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 930/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. И. Б., чрез пълномощника й адвокат П. С., против решение № 450 от 12.10.2012 г., постановено по гр. д. № 575 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 392/18.05.2012 г. по гр. д. № 5685/2011 г. на Районен съд-Враца в частта относно правата на съделителите в съсобствеността и е постановено друго, с което делбата е допусната при следните квоти: */* ид. ч. за Б. Г. И., */* ид. ч. общо за П. П. А. и А. Г. П.; */* ид. ч. за Е. К. З., */* ид. ч. за С. Б. К., */* ид. ч. за В. И. И., */* ид. ч. за К. Х. К., С. К. Х. и В. К. Х. и */* ид. ч. за Т. И. Б. В касационните жалби са наведени доводи, свързани с основаниeто съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК. Е. К. З. счита, че въззивното решение е правилно, а Б. Г. И., П. П. А., А. Г. П., С. Б. К., В. И. И., К. Х. К., С. К. Х. и В. К. Х. не са подали отговор на касационната жалба. С определение № 62 от 4.02.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решение № 447/25.06.2012 г. по гр. д. № 4618/2008 г., ВКС, III г. о. по въпроса "за задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство". По основанието за допускане на касационно обжалване: Т. И. Б. е основала иска на делба на твърденията, че имотите са придобити от наследодателя И. П. И., починал на 3.10.1963 г. с нотариален акт № */* г.; през 1969 г. част от тях са били поделени, а друга част от наследственото дворище останала в общ дял, от който тя притежава */* ид. ч. С. Е. К. З., Б. Г. И., П. П. А. и А. Г. П. са твърдели, че имота е придобит от наследодателя по време на брака му с първата му съпруга Й. П., починала на 22.04.1946 г., която Т. Б. не наследява, поради което правата на ищцата в съсобствеността са */* ид. ч. Първоинстанционният съд е отчел делбената спогодба от 6.05.1969 г. по гр. д. № 3/1969 г., според която неподелените имоти остават в общ дял на всички съделители при равни права и настъпилото след този момент наследствено правоприемство и е допуснал делбата при права: * ид. ч. за Б. И., П. А. и А. П., * ид. ч. за Е. З., * ид. ч. за В. И., С. К., К. К., С. Х. и В. Х. и * ид. ч. за Т. Б. Въззивна жалба е подала Е. З. с довод, че следва да се отчете, че имота е придобит по време на брака между И. П. и първата му съпруга Й. П. и е бил съсобствен между двамата, при което правата на ищцата са */* ид. ч. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са наследници на И. П. И., поч. 3.10.1963 г., който е придобил имот с нотариален акт № */* г., част от който са делбените имоти и е определил правата в съсобствеността като е отчел, че имотът е придобит от наследодателя по време на брака му с първата му съпруга Й. П., поч. 22.04.1946 г. и е прието, че нейните наследници получават дял веднъж след нейната смърт и втори път след смъртта на преживелия й съпруг и общ наследодател, а съделителката Т. И. Б. наследява част, както от баща си И. И., така и частта на починалата след него своя майка и втора негова съпруга и правата й са 12/120 ид. ч. В мотивите на въззивния съд липсват съображения относно значението на съдебната спогодба от 6.05.1969 г., в която е уговорено, че неподелените с нея наследствени от И. П. И. имоти остават в общ дял на наследниците при равни права, на която спогодба се е позовала ищцата Т. Б. в исковата молба и която не е била оспорена от останалите съделители. Следователно въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по ППВС № 7/73 г., т. 8, както и на решение № 447/25.06.2012 г. по гр. д. № 4618/2008 г., ВКС, III г. о. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство е съществено и е довело до неправилно определяне на правата в съсобствеността по следните съображения: Със спогодбата от 6.05.1969 г. /представена с исковата молба, приета като доказателство по делото и неоспорена от ответниците/ наследниците на И. П. И., поч. 1963 г. - преживялата съпруга Ц. И. П. и децата му Б. и. И., Т. И. П., П. И. П. и Л. И. П. са поделили част от наследствените урегулирани имоти и са заявили, че останалите урегулирани имоти, както и отредените по плана на селото за детска градина и ясли, остават в общ дял на всички наследници при равни права. Спогодбата е договор, чрез който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки /чл. 365, ал. 1 ЗЗД/, а делбената спогодба има вещно прехвърлително действие досежно вещите, които са предмет на делбата /т. 8, б. "б" от ППВС № 7/73 г./. След като ищцата се е позовала на наличието на делбена спогодба от 6.05.1969 г. и ответниците не са я оспорили, съдът е длъжен да зачете сключения между наследниците на И. П. И. договор, касаещ наследствените имоти. В случая споразумението между наследниците неподелените имоти да останат в техен общ дял при равни права изразява волята им да продължи съществуването на съсобствеността на тези имоти при правата, които са притежавали до момента на сключване на договора - имотът от * дка е закупен от И. П. И. през 1939 г., а бракът с първата му съпруга е прекратен със смъртта й през 1946 г. при действието на глава IV от Наредбата-закон за брака, ДВ бр. 108 от 12.05.1945 г., в сила от 28.05.1945 г. (отм.) и преди приемането на Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), при която нормативна уредба не е съществувал режима на съпружеска имуществена общност и съпрузите са запазвали след сключване на брака имуществото си, управлението му и ползването от него и съответно вещно-транслативния ефект на договор за покупко-продажба е настъпвал само в лицето на съпруга-страна по договора. Следователно и след смъртта на Й. П. на 22.04.1946 г. собственик на имота, придобит през 1939 г. е продължил да бъде съпруга й И. П. И. Съсобствеността е възникнала по наследяване след смъртта на И. П. И. на 3.10.1963 г., като на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН преживялата съпруга и децата са придобили равни права от по * ид. ч., които в спогодбата от 6.05.1969 г. са изразили воля да запазят за неподелените имоти. Към настоящия момент правата в съсобствеността са както следва: */* ид. ч. за Т. И. Б. /като наследник на * ид. ч. от И. И. и на * ид. ч. на преживялата го съпруга Ц. И., поч. 1982 г./; */* ид. ч. за Б. Г. И. /като наследник на дъщерята на И. И. - П. И., поч. 2000 г./, по */* ид. ч. за П. П. А. и А. Г. П. /като наследници на И. Г., поч. 1992 г., дъщеря на П. И. и внучка на И. И./, */* ид. ч. за Е. К. З. /като наследник на дъщерята на И. И. Л. К., поч. 1980 г./, по */* ид. ч. за В. И. И. и С. Б. К. /като наследници на сина на И. И. - Б. И., поч. 1997 г./ и по */* ид. ч. за С. К. Х., В. К. Х. и К. Х. К. /като наследници на Й. К., поч. 2000 г., дъщеря на Б. И. и внучка на И. И./. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго за определяне правата в съсобствеността на допуснатите с влязлото в сила като необжалвано в тази част решение № 392/18.05.2012 г. по гр. д. № 5685/2011 г. на Районен съд-Враца до делба имоти. Т. И. Б. не претендира възстановяване на направените разноски, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение