Определение № 9044 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, във вр. с чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. П. С. от гр. Хасково, подадена чрез адв. Митрев, против определение № 6664 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1398/2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлено искането му за възстановяване срока за обжалване на заповед № УТ-133 от 11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково, оставена е без разглеждане жалбата му срещу заповедта и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, като се излагат съображения, че съдът не се е съобразил с доводите на жалбоподателя, че при връчването на заповедта не му е било разяснено какво подписва и в каква връзка, както и че му е връчена при липса на процесуален представител. По тези съображения моли определението, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за оспорване на административния акт и оставена без разглеждане жалбата да бъде отменено. Ответникът – кмета на Община Хасково, в приложен по делото писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрк. Боянова, изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение Административен съд - Хасково е приел, че молителят не навежда съображения за особени непредвидени обстоятелства, които да са основание за пропускане на срока за обжалване на заповедта от негова страна. Съдът е изложил съображения, че твърденията на молителя, че бил въведен в заблуждение, защото от служители при административния орган не му било разяснено какво подписва при връчването на заповедта с разписка от 15.04.2025 г., не могат да бъдат споделени като основателни и да обосноват прилагането на чл. 161, ал. 1 от АПК. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на заповед № УТ-133 от 11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба възстановяване на срока за оспорване се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. В случая правилно съдът е приел, че посочените в текста предпоставки не са изпълнени. Законосъобразен е изводът на административния съд, че липсват доказателства, водещи до извод за наличие на поведение на администрацията, което да е въвело жалбоподателят в заблуждение. Заблуждение ще е налице само, когато действията на администрацията са създали у оспорващия невярна представа относно елемент релевантен към изтичането на срока за обжалване. Обстоятелството, че при връчването на жалбоподателя на препис от заповедта на 15.04.2025 г., съгласно приложената по делото разписка, служителят на общината не е разяснил правата на лицето относно заповедта, която му връчва, не обосновават извод за въвеждане на това лице в заблуждение. В тази връзка следва да се има предвид също така, че видно от съдържанието на връчената на 15.04.2025 г. заповед № УТ-133 от 11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково, в нея изрично е указано както в какъв срок подлежи на обжалване, така и пред кой съд. Незнанието на закона от страна жалбоподателя не може също да се приравни на непредвидени обстоятелства и въвеждане в заблуждение, позволяващи по реда на чл. 161, ал. 1 АПК да се възстанови пропуснат срок. От друга страна жалбоподателят е можел да се възползва от възможността да потърси правна помощ и да му бъдат разяснени правата по оспорване на процесната заповед. По тези съображения изводът на административния съд, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 161, ал. 1 от АПК, е законосъобразен. Правилен е и решаващият извод на съда, че жалбата на В. С. срещу заповед № УТ-133 от 11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково, предвид датата на връчване на заповедта на жалбоподателя – 15.04.2025 г., както и при липсата на предпоставки за удължаване на срока по чл. 140 от АПК, се явява просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното определение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,