Определение № 9001 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх.№ 18251/25.06.2026г. по описа на ВАС от М. Я. Я., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 941 от 16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 147/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставено без уважение искането му, заявено с молба вх.№ СДА -01-1537 от 11.06.2026г. за предоставяне на правна помощ по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 23, ал. 2 вр. чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая молителят разполага с месечни парични средства, които му позволяват да ангажира адвокат по искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.За да откаже предоставянето на правна помощ, съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.24, т.1 и 2 от ЗПП, катоо е приел, предоставянето нйа правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ – от една страна, а от друга - касае се за явно недопустимо по смисъла на чл.240, ал.1 от АПК искане за отмяна поради просрочието му. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23 ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Дори да се приеме, че частният жалбоподател действително не разполага с достатъчно парични средства, за да ангажира адвокат, то безспорно са налице другите две пречки за предоставяне на исканата безплатна правна помощ. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в частната жалба, съдът правило е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 и т.2 от ЗПП- правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и искането за отмяна, по повод което е образувано съдебното производство, е очевидно недопустимо. Действително жалбата на М. Я. вх. № 14666/20.05.2026г. всъщност е искане за отмяна на влязло в сила на 29.05.2024г. Решение № 725/29.05.2024г., постановено по АНД № 147/2024г. по описа на АС-Габрово. По силата на приложимата процесуална разпоредба на чл.240 от АПК,за да е допустимо искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, това искане следва да е депозирано в съда преди изтичане на една година от влизане на съдебния акт, чиято отмяна се иска, в сила. Видно от искането на М. Я. за отмяна, същото е депозирано в съда почти една година след изтичане на този едногодишен срок, което го прави недопустимо като просрочено. Изложените в частната жалба доводи не водят до друг извод. С оглед изложените съображения определението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение