Определение № 46 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. И. В., чрез адвокат Ю. Д., срещу въззивно решение № 1975/11.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 3673/2019 г. Излага доводи за недопустимост, в евентуалност - за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна П. С. Б., чрез адвокат М. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима. Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил предявените обективно съединени искове от Л. И. В. против П. С. Б., както следва – по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9537,41 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в законна лихва върху неоснователно удържани от Л. В. суми от трудово възнаграждение в общ размер на 24344,13 лв., за периода 12.12.2012 г. – 24.07.2017 г. по изп. дело № 20128410415167, образувано по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр.д. № 44940/2012 г. на СРС, за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представаляващи разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, частичен иск в размер на 2 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от ползван нередовен запис на заповед от ответника П. Б. по гр.д. № 44940/2012 г. на СРС; по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2015 г. до окончателното издължаване. Ищецът Л. В. е осъден да заплати на ответника по иска П. Б. съдебноделоводните разноски по делото, сторени в двете инстанции. Предявените и разгледани искове са граждански, облигационни, оценяеми. Въззивното решение по претенциите за 1500 лв. и 2 500 лв., както и лихвата за забава върху тях, считано от 15.11.2015 г., е изключено от касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Без значение е, че искът по чл. 45 ЗЗД за сумата от 2 500 лв. е заявен като частичен, защото цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена. Тя определя родовата и функционална подсъдност, като и размера на държавните такси. Ето защо, в посочената част касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът