Определение № 1534 от 21.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 899/2025 г.

Производството е образувано въз основа на определение № 1778 от 28.04.2025г. по т.д. № 261/2025г. на Софийски градски съд, с което пред Върховния касационен съд е повдигнат спор за подсъдност по чл. 122 от ГПК по въпроса кой е компетентният съд да се произнесе по същество по искането за допускане на обезпечение, обективирано в искова молба с вх. № 15291/07.02.2025г. С исковата молба ищецът Л. К. е поискал установяването по реда на чл. 29 от ЗТРРЮНЦ, че обстоятелства, вписани по заявление А5 20241230130836, подадено по партидата на „Фиделис Корпорейшън“ АД в търговския регистър, са несъществуващи. Поискано е още допускане на обезпечение на водения иск – налагане на запор върху 500 броя поименни акции на дружеството, на което Л. К. е едноличен собственик на капитала. С разпореждане от 10. 02.2025г. съставът на Софийски градски съд е дал указания да се уточни кои вписани по партидата на дружеството обстоятелства са несъществуващи, като ищецът представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда от по 80 лева за всяко от тези обстоятелства. На същата дата с определение № 585 молбата за допускане на обезпечение е била оставена без уважение, тъй като исковата молба на Л. К. е нередовна. Ищецът е направил своите уточнения с молба вх. № 31203 от 13.03.2023г. Представил е документ за внесена държавна такса въз основа на посочени четири вписани в търговския регистър обстоятелства, които иска да се обявят за несъществуващи (седалище и адрес на управление на ответното дружество, състав на Съвета на директорите, представляващ дружеството и едноличен собственик на капитала му). С разпореждане от 14.03.2025г. Софийски градски съд е започнал процедура по размяна на книжа. Междувременно от ищеца е била подадена частна жалба вх. № 32349 от 17.03.2025г. за отмяна на определението, с което молбата му за допускане на обезпечение е оставена без уважение. Посочил е, че нередовностите на исковата молба са поправени. С определение № 1005 от 10.04.2025г. по ч.в.гр. д. № 909/2025г. на Апелативен съд – София определение № 585 от 10.02.2025г. по т.д. № 261/2025г. на Софийски градски съд е било отменено и делото е било върнато за произнасяне по същество на искането за обезпечение, като бъде съобразена уточняващата молба вх. № 31203 от 13.03.2023г. на Л. К.. Съгласно изложеното от въззивния съд, когато исковата молба е нередовна, съдът не пристъпва към решаване на делото по същество, включително в частта, с която се иска обезпечение, докато не бъдат отстранени нередовностите. В случая едва след постъпването на уточняващата молба от 13.03.2025г. съдът е могъл да съобразява предпоставките по същество към искането за допускане на обезпечение. Също според състава на Апелативен съд – София въззивният съд не е можел да се произнесе по обезпечението, тъй като тогава въпросът за предпоставките за допускане на обезпечение биха се съобразявали за първи път, а страната, която има правен интерес от жалба, недопустимо би била принудена да обосновава касационни основания, за да сезира ВКС. Тези изводи на въззивната инстанция са оспорени от състава на Софийски градски съд с определението му от 28.04.2025г. Според съда постъпването на уточняващата молба на ищеца Л. К. преди произнасянето на Апелативен съд – София е било предпоставка тази молба да бъде разгледана и съдът да се произнесе по същество по искането за допускане на обезпечение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице спор за подсъдност по чл. 122 от ГПК, по който касационната инстанция дължи произнасяне, поради което частното касационно производство следва да бъде прекратено. Определението на Апелативен съд – София по частната жалба на ищеца Л. К. срещу отказа на Софийски градски съд да допусне обезпечение по иска му по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е постановено по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК - производство по обжалване с частна жалба, приложимо при обжалване на определенията по обезпечение на иска. При осъществения от въззивния съд контрол за законосъобразност е прието, че съставът на Софийски градски съд дължи ново произнасяне по искането за обезпечение след направените от ищеца уточнения на исковата му молба (отстраняване на допуснатите нередовности). Т.е. счетено е, че функционално компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение е първоинстанционният съд, поради което делото му е било върнато. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 3 от ГПК постановеното определение по частната жалба е задължително за Софийски градски съд като долустоящ съд, а според чл. 396, ал. 2 от ГПК определението на Апелативен съд – София е окончателно. С оглед тези обстоятелства произнасяне от ВКС по реда на чл. 122 от ГПК относно функционалната подсъдност е недопустимо. Това би означавало въззивното определение да бъде ревизирано от касационната инстанция, а не да бъде изпълнено като задължително. По същите съображения не може да бъде обсъждано спазил ли е въззивният съд разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, изискваща, според състава на Софийски градски съд, решаване на въпроса по жалбата на Л. К. при условията на пълен въззив, и можел ли е този съд да се произнесе по искането за обезпечение предвид междувременно подадената от ищеца уточняваща молба от 13.03.2025г. Воден от горното съдът