Определение № 50191 от 07.08.2023 г. на ВКС по д. № 2982/2022 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Допуснато е разглеждането на касационните жалби на Върховен административен съд /ВАС/ и Национална агенция за приходите /НАП/ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по търг.д. №29/22 г. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от „Гранд петрол” ЕООД, [населено място] срещу касаторите искове по чл.4, пар.3 ДЕС - ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 61 243 лв., представляваща обща стойност на непризнато право на приспадане на ДДС по цитираните 7 фактури, като обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС при издаване на ревизионен акт /РА/ №20001005745/30.11.10 г. на ТД на НАП, [населено място] и при постановяване на решение №2276/26.02.13 г. по адм. д. №7361/12 г. по описа на ВАС, първо отд., ведно с лихва за забава върху присъдената сума за периода 11.06.11 г. – 28.02.18 г. в размер на 41 954,73 лв. и законна лихва върху същата сума от завеждане на исковата молба. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС с цитираните РА и съдебно решение, ведно с лихва за забава върху тази сума за периода 26.02.13 г. – 26.01.18 г., в размер на 2543,60 лв. и законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба. В частта до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. В срока за произнасяне по жалбите, с разпореждане от 17.07.23 г. на председателите на ВКС и ВАС е образувано т.д. №1/2023 г. по описа на ВКС по следните правни въпроси: 1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица? 2.Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?. Поставените въпроси са относими към предмета на спора по настоящото дело - по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от ищеца – юр. лице, поради което производството по делото следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №1/23 г. на ВКС и ВАС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.