Определение № 448 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от Е. О. Ш. частна жалба срещу определение от 20.11.2009г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр. д.№ 4275/2007г., с което е оставена без уважение молбата й за връщане на внесено обезпечение за спиране изпълнението на решение № 483 от 17.04.2007г. по гр.д. № 618/2006г. на В. окръжен съд. Според жалбоподателката обжалваният акт е постановен в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Съдът е посочил, че са налице предпоставките на чл. 282, ал.4 ГПК за задържане на обезпечението, но не е взел предвид, че исковата молба от взискателите /ищци/ против ответниците /длъжници/ за обезщетение за ползване е подадена на 14.08.2009г., което е след изтичане на двуседмичния срок от постановяване решението на ВКС за оставяне без уважение касационната жалба. Поради това не са налице предпоставките за задържане на обезпечението. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново за освобождаване на паричната сума. Ответниците по частната жалба Г. и Т. М. считат, че обжалваният съдебен акт не подлежи на обжалване. С определение № 216 от 20.05.2010г. по ч.гр.д. № 227/2010г. настоящият състав на ВКС е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че определението не подлежи на обжалване. С определение № 402 от 18.10.2010г. по ч. Гр. д. № 336/2010г. друг тричленен състав на ВКС е отменил определението от 20.05.2010г. и е върнал делото на настоящия състав за произнасяне по законосъобразността на отказа да бъде освободена внесената като обезпечение сума. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по искането на Е. Ш. за връщане на внесеното обезпечение за спиране на изпълнението на обжалваното пред касационната инстанция решение на В. окръжен съд. За да отхвърли молбата съдът е съобразил, от една страна, че със свое решение № 1324/08 от 29.07.2009г. по гр.д. № 4275/2007г. е оставил в сила обжалваното решение, чието изпълнение е било спряно и от друга страна, че са представени доказателства, от които е видно, че в срока по чл. 282, ал.4 ГПК е предявен иск от Г. Д. М. и Т. П. М. срещу Е. О. Ш. за обезщетение за вреди от неползване на процесния имот в периода на спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение, което представлява законова пречка за освобождаване на обезпечението. Касационното производство по гр.д. № 4275/2007г. се е развило по реда на чл. 218а ГПК/отм./; определението за спиране на изпълнението е постановено също по реда на отменения ГПК – чл. 218б, ал.3. С оглед на това следва и молбата за връщане на внесеното обезпечение за спиране на изпълнението да се разгледа по същия процесуален ред, приложим за цялото касационно производство. Съгласно чл. 218б, ал.5 ГПК когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижим имот, то се задържа, ако в 15-дневен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, бъде предявен иск за обезщетение на вредите от забавянето на изпълнението. В случая решението на ВКС, с което въззивното решение е оставено в сила, т.е. е оставена без уважение касационната жалба на Е. О. Ш. и А. О. Ш., е постановено на 29.07.2009г. С молба от 14.08.2009г. ответникът по касация Г. Д. М. е поискал да бъде задържано внесеното обезпечение за спиране на изпълнението, което да послужи като обезпечение на иска му за вреди от забавеното изпълнение. Представил е искова молба до В. районен съд срещу касаторите Е. О. Ш. и А. О. Ш., заведена на 14.08.2009г. Същевременно, на 21.08.2009г. Е. О. Ш. е подала молба за освобождаване на внесеното обезпечение. При така изложените фактически обстоятелства следва да се приеме, че 15-дневният срок за предявяване на иск за обезщетение е спазен. Следва да се вземе предвид, че решенията по касационните жалби не се съобщават на страните и не съществува способ чрез извършване на електронна справка страната да узнае веднага за постановеното решение. Затова и тъй като решението е постановено по време на съдебната ваканция, то предявяването на иска за обезщетение на 14.08.2009г. се явява предпоставка за задържане на обезпечението съгласно чл. 218б, ал.5 ГПК/отм./. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.