Определение № 619 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4769/2014 г.

Производството е по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от К. П. Г. от [населено място] за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 5439 от 15 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 4532 по описа на Софийския градски съд за 2004 г. в частта му за отмяна на първоинстанционно решение и признаване за установено по предявените от Н. И. и Й. П. срещу Г. искове по чл. 108 ЗС, че са собственици по силата на покупко-продажба от 28 януари 2000 г. на реална част с площ от 294 кв.м. от имоти пл. №№ * и *, идентични с У. ***-****, м. О. к. – 1, по плана на [населено място], и Г. е осъден да предаде владението на имота. Представено е банково бордеро за внесена по специалната сметка на ВКС сума за обезпечение в размер на 1942,82 лева, постъпила по сметката на ВКС на 7 юли 2014 г., удостоверено от главния специалист-счетоводител на ВКС. Представено е и банково бордеро от 12 август 2014 г. за внесени по сметката на ВКС допълнително 5828,48 лева като остатък от необходимото по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК обезпечение, без наличието на сумата да може да бъде проверена към настоящия момент. Касационният съд констатира, че срещу въззивното решение е подадена молба за отмяна от Г. в тримесечен срок от съставянето на писмо от С. о. до молителя. Внесеното обезпечение е в размера по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК, като е необходимо и удостоверяването за наличието на последната внесена сума по сметката на ВКС. Осъществени са посочените в чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението на влязло в сила въззивно решение за осъждане на молителя да предаде владението на съответния имот. Ето защо и на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС