Определение № 148 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 498/2022 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на В. Е. Т. срещу определение №272 от 21.01.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№3113/2021г. на Варненски окръжен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено определение №265852/05.10.2021г. по ч.гр.д.№2152/2018г. на Варненски районен съд, ГО, ХVІІ с-в. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, потвърждаващо определението на Варненски районен съд, с което са обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и с което е прекратено производството по делото, е недопустимо. Същевременно се излагат доводи за неправилност на определението по съществото на процесуалния спор. Представено е и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като извън твърдението за вероятна недопустимост, са формулирани четири правни въпроса. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното: С определение №265852 от 05.10.2021г. постановено по ч.гр.д. №2152/2018г. на Варненски районен съд, ГО, ХVІІ с-в., заповедният съд е прекратил производството по делото като е обезсилил издадените от него на осн. чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение №1098/02.03.2018г. и изпълнителен лист. Заповедният съд е отразил, че заявлението за издаване за заповедта за незабавно изпълнение е било депозирано от В. Т. на 31.01.2018г - след смъртта на длъжника Б. Й., настъпила на 03.05.2017г., което според съда и посочената от него практика на ВКС обуславя недопустимост на постановените в производството актове. С обжалваното определение съставът на Варненски апелативен съд е потвърдил определението на Варненски районен съд, позовавайки се и на постановките в т.2 от ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради необжалваемост пред касационната инстанция на атакувания съдебен акт. В случая предмет на обжалването пред Варненския окръжен съд е определението на районния съд, постановено в заповедното производство по ч.гр.д.№2152/2018г. на Варненски районен съд. Съгласно т.8 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към т.8 на тълкувателното решение е посочено, че не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Обстоятелството, че в обжалваното определение е отразено, че същото може да бъде обжалвано пред ВКС, не създава висящност на спора, тъй като необжалваемостта на съдебния акт в случая произтича от указанията, дадени в тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС, което с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,