Определение № 11288 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К. К., чрез адв. Ангелов, против Определение № 7091/08.07.2024г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д.№ 2610/23 година. С обжалваното определение е прекратено производството по адм. д.№ 2610/2023г. по описа на Административен съд – Варна. За да постанови този резултат съдът след поредица от процесуални действия, изразяващи се в уточняване на исковата молба и разделяне на производството по предявените с нея искове, е приел, че е сезиран с частичен иск за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди, причинени от прекратяване регистрацията на МПС за 6 месеца, направено по силата на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-001514/18.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР Варна,с-р ПП Варна, упълномощен със заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Варна. Съдът е установил, че тази заповед е била обжалвана от ищеца по съдебен ред, като жалбата му е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение на Варненския административен съд по адм. д.№ 2467/22 година. Съдът е приел, че в този случай не е налице положителната предпоставка на чл.204, ал.1 АПК за допустимостта на иска, а именно административният акт да е отменен. По този въпрос, съдът е посочил също така, че прекратеното впоследствие наказателното производство срещу ищеца, тай като в изследваните биологични проби от кръв и урина, иззети от него не е открито наличие на наркотични вещества или техните метаболити, не води до отмяна или оттегляне на заповедта за налагане на ПАМ. Съдът е посочил също така, че заповедите за налагане на ПАМ не са мерки за процесуална принуда по НПК, а са индивидуални административни актове, подлежащи на обжалване по реда на АПК. Съдът е приел, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК тъй като не съдържала изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, като констатираната нередовност не била отстранена. В частната жалба се твърди неправилност на определението. Частният жалбоподател чрез своя процесуален представител счита, че заповедта за налагане на ПАМ е отменена с прекратяване на наказателното производство, евентуално оттеглена с конклудентни действия, изразяващи се във връщане на регистрационните номера и свидетелството за регистрацията на МПС на ищеца. Поддържа, че исковата молба е с нужното съдържание относно настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът по частната жалба – Областна дирекция на МВР Варна, сектор Пътна полиция не изразява становище по нея. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на инстанционен контрол определение, е неблагоприятно. Частната жалба е неоснователна. След като вредите се претендират от индивидуален административен акт, който е бил предмет на съдебен контрол за неговата законосъобразност, то за допустимостта на иска е необходимо, да е налице отмяна на оспорения индивидуален административен акт, каквато в случая не е налице. Правилна е преценката на административния съд, че прекратеното наказателно производство не води до отмяна на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, тъй като заповедта е издадена в друго предходно, различно по характера си производство. Прекратяването на наказателното производство не води и до извод за незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй като тя е наложена и предприета при условия (наличието на амфетамин в пробата на ищеца, установена с техническо средство, при проверка на водача от орган на пътна полиция), изискващи предприемането на мерки за превенция, за охраняване живота и здравето на трети лица, и на самия водач. Законосъобразността на наложената ПАМ подлежи на проверка в друго производство, което в случая е проведено и жалбата срещу нея е отхвърлена. Неоснователно се поддържа от частния жалбоподател, че ПАМ е оттеглена, тъй като регистрационните табели на автомобила са върнати на ищеца преди приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта, с която е наложена. Както частният жалбоподател сочи, това връщане е в резултат на спиране на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ, допуснато със съдебно определение. Спирането на предварителното изпълнение на индивидуален административен акт не е равнозначно на оттеглянето на този акт. Определението на административния съд е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.235, АПК, Върховният административен съд