Определение № 520 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бред трейдинг“ ЕООД против решение № 123 от 15.10.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1564 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, с което е отменено решение № 260317 от 5.7.2021 г. по гр. д. № 48 по описа за 2020 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ на Н. Т. А. против „Бред трейдинг“ ЕООД за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа в размер на 3396 лв., постановено е друго решение, с което тази сума е присъдена и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 3 660 лв., както и в частта, с която Н. Т. А. е възстановен на предишната работа.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи вероятна недопустимост, очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните проблеми:

1. Относно тежестта на доказване, която се носи от работника, а не от предприятието. По този въпрос обжалваното решение противоречи според касатора на решение № 531-90-III ГО и решение № 332-01-III ГО на ВКС.

2. Въззивният съд сам е определил размера на търсеното обезщетение по справедливост, без да има искане и без доказателства, като по този начин се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало и затова решението е недопустимо.

3. Възстановяването на работа на работник с пет байпаса на сърцето и упражняващ тежка работа, води до риск от евентуални непредвидими и опасни за здравето състояния.

4. Въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.262, ал.1 от ГПК и не е дал указания за внасянето на дължимата държавна такса, затова въззивната жалба е останала нередовна, което е довело до недопустимост на съдебното решение съгласно практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 53 от 5.3.2009 г. по ч. гр. д. № 33/2009 г. на I ГО.

Ответникът по касационната жалба Н. Т. А. счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 750 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. Т. А. е посочил в исковата си молба, че по време на отпуск поради временна нетрудоспособност в резултат от процедура по поставяне на стенд на сърцето работодателят е прекратил трудовото му правоотношение с немотивирана заповед, издадена на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Поискал е от съда прекратяването на трудовото правоотношение да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата преди това работа и работодателят да бъде осъден да му заплати 3 660 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от уволнението.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове, застъпвайки становището, че ищецът страда от заболяване, което обективно му пречи да продължи да изпълнява трудовите си задължения.

Казанлъшкият районен съд е констатирал, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана, а твърдението, че работникът е в обективна невъзможност да изпълнява трудовата си функция се оборва от приетите по делото заключения на вещите лица-специалисти по кардиология и трудова медицина. Ето защо е отменил тази заповед и е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, но е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, тъй като няма доказателства ищецът активно да е търсил работа.

Първоинстанционното решение е обжалвано пред Старозагорския окръжен съд от работодателя в частта, с която ищецът е бил възстановен на работа, а от ищеца-в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е бил отхвърлен. Старозагорският окръжен съд е приел, че единствената предпоставка за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа е признаването на уволнението за незаконно. Ето защо възражението, че здравословното състояние на ищеца е пречка този иск да бъде уважен, е ирелевантно, поради което е потвърдил решението в обжалваната от работодателя част. Според въззивния съд изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа е неправилен. Този съд е счел, че за доказване на оставането на ищеца без работа е достатъчна липсата на вписване в трудовата книжка, че е регистрирано ново трудово правоотношение, която се установява в случая. За да определи размера на обезщетението на 3 660 лв., съдът се е позовал на последното месечно трудово възнаграждение от 556 лв., което се установява от констатацията в трудовата книжка, от допълнителното споразумение от 1.6.2018 г. и справката от работодателя за изплатените на ищеца суми. Затова въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е бил отхвърлен до този размер и е постановил друго решение за присъждане на сумата.

Така постановеното въззивно решение не е недопустимо, тъй като не са налице посочените от касатора в т.2 и т.4 на изложението пороци. Старозагорският окръжен съд не е определил размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ по справедливост и без да има искане от ищеца. Напротив-искът е бил уважен въз основа на събраните по делото и посочените в решението доказателства за размера на последното месечно трудово възнаграждение на ищеца и в рамките на предявения от него иск/т.2/. Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ищецът е освободен от такси по делото, тъй като се касае за трудов спор. Ето защо няма нередовност на въззивната жалба, която не е била отстранена, поради което въззивното решение е допустимо/т.4./

Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма. Твърдението на касатора в т.3, че решението за възстановяването на работа на работник с пет байпаса на сърцето и упражняващ тежка работа, води до риск от евентуални непредвидими и опасни за здравето състояния не е такъв порок на съдебния акт, който може да се констатира от съдържанието на решението. Всъщност от приетите по делото заключения на вещите лица може да се установи, че това твърдение на касатора е невярно. Здравословното състояние на работника му позволява да продължи изпълнението на трудовите си задължения.

По първия посочен от касатора проблем няма противоречие между решението на въззивния съд и практиката на Върховния съд, съдържаща се в цитираното решение № 531 от 19.VII.1990 г. по гр. д. № 467/90 г. Старозагорският окръжен съд не е разместил тежестта на доказване по предявен иск за заплащане на обезщетение за оставането на работника или служителя без работа, а е приел, че липсата на отбелязване на друго трудово правоотношение в трудовата книжка е достатъчна за доказване на оставането на ищеца без работа. В такъв смисъл е и трайната практика на ВКС по въпроса.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Н. Т. А. 750 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение