Определение № 214 от 01.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 953/2022 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по частна жалби на адв. Г. Г. - защитник на обвиняемия по ДП № 244зм-35/2022 г. на ОД на МВР - гр. Благоевград С. С. срещу определение № 988 от 02.11.2022 г. на Софийския апелативен съд, І-ви състав, постановено по ВНЧД № 1136/2022 г. Постъпило е писмено становище от прокурор Тома Комов от Върховната касационна прокуратура, според което оспореното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото и обсъждане на доводите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав установи следното: В рамките на наказателното производство по ДП № 244зм-35/2022 г. на ОД на МВР - гр. Благоевград и на осн. чл. 72 НПК, с определение № 375 от 23.07.2022 г. по НЧД № 590/2022 г. състав на Благоевградския окръжен съд е допуснал поисканото от прокурора обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, като е наложил запор върху конкретно посочени в определението банкови сметки на обвиняемите по делото Р. С. С. и С. К. С. и техни търговски дружества, в т.ч. и на сметки на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е., едноличен собственик на капитала и управител на всяко от които е обв. С.. Определението е било атакувано пред Софийския апелативен съд от обв. С., като управител на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е., както и от неговия защитник. С оспорения пред ВКС акт първоинстанционното определение е оставено в сила в частта, с която е допуснато обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата чрез налагане на запор върху банкови сметки на обв. С.. Депозираните пред него частни жалби от „О.“ Е. и „Д..к.“ Е. въззивният съд е оставил без разглеждане, констатирайки, че не е спазен срока по чл. 396, ал. 1 ГПК и е прекратил въззивното производство по отношение на тях. С подадените от адв. Г. частни жалби е атакувана частта от въззивния акт, с която съдът е отказал да разгледа по същество жалбите на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е.. Във всяка от тях адв. Г. настоява, че запорното съобщение за наложените обезпечения по сметки на двете търговски дружества е връчено единствено на на обв. С. в затвора, но не е изпращано на адреса на всяко от управляваните и представлявани от него дружества, какъвто всяко от тях има. Задължение на публичния съдебен изпълнител според защитника е било да уведоми за запорното съобщение всяко от дружествата, давайки му по този начин възможност да оспори на собствено основание наложените запори. Според жалбата, сам въззивният съд е констатирал липсата на доказателства за връчване на запорните съобщения на дружествата и е върнал делото на окръжния съд „за удостоверяване на датите, на които всички страни са уведомени“. Според адвоката, Благоевградския окръжен съд е изпратил повторно уведомления за определението, с което са допуснати обезпеченията, като е дал допълнителен срок за обжалване. Направено е искане за отмяна на въззивното определение в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е., като се настоява за разглеждането им по същество от страна на ВКС. Жалбите са неоснователни. Идентичното тяхно съдържание прави възможно общото им разглеждане. Съответна на установяващото се от материалите по делото обективно състояние на нещата е преценката на въззивния съд, че частните жалби на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е. срещу определение № 375 от 23.07.2022 г. по н.ч.д. № 590/2022 г. на Благоевградския окръжен съд са подадени след изтичането на срока по чл. 396, ал. 1 ГПК. Срокът е 7-дневен и за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка. В случая съобщението за наложения запор върху банкови сметки на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е. е връчено на обв. Р. С. в качеството му на управляващ и представляващ всяко от дружествата, като датата на връчването, отбелязана в съобщението, е 10.08.2022 г. Двете частни жалби срещу определението на Благоевградския окръжен съд, подадени от С. в посоченото негово качество, са изпратени по пощата на 23.08.2022 г. (съгл. клеймото върху приложения пощенски плик), т.е. 13 дни след изтичането на срока по чл. 396, ал. 1 ГПК. Без съмнение търговското дружество е носител на права, съотв. може да упражнява такива, вкл. то е процесуално легитимирано да сезира съда с искове, жалби и пр., както настоява и адв. Г.. Но като особен правен субект - юридическо лице то може да реализира процесуалната си легитимация чрез представител. В случая е установено по делото, че „О.“ Е. и „Д..к.“ Е. се управляват и представляват от обв. С., на когото именно е връчено запорното съобщение. За извършилият това връчване публичен съдебен изпълнител не е съществувало задължение да прави допълнителни усилия за уведомяване на дружествата чрез изпращане на запорното съобщение на адресите им на управление, както настоява защитникът. Още повече, че според данните по делото направеният в изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане № 135 от 31.08.2022 г. и определение № 773 от същата дата (и двата акта, постановени по ВНЧД № 930/2022 г. по описа на САС), опит за връчване на кореспонденция до „Д..к.“ Е. на адреса на това дружество в [населено място], [улица], е останал безуспешен, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че „на адреса няма офис и служители на това дружество, нито табела с име и отличителни знаци“. Нищо по-различно като извод не налагат указанията, дадени с упоменатите актове на въззивния съд от 31.08.2022 г. С частната жалба е предложен неточен прочит на тези указания. С разпореждането и определението съставът на въззивния съд е констатирал не липса на изпълнена процедура по връчване на запорното съобщение на всяко от дружествата „О.“ Е. и „Д..к.“ Е., а липса сред материалите по делото на доказателства за изпълнена процедура по съобщаване на заинтересуваните лица на съдебното определение, с което е наложен запора. Констатацията, освен че е съдържателно различна от това, което защитникът е разчел в нея, е и лишено от нормативна логика, доколкото законът не е предвидил уведомяване на ответника за акта, с който е допуснато обезпечение, а единствено за запорното съобщение. Реализираната впоследствие нормативно необезпечена инициатива от страна на първостепенния съд по изпращане до двете търговски дружества на съобщения за съдебното определение по допускане на обезпечителни мерки не дава основания да се приеме, че резултатът от тези опити е поставил началото на нов срок по чл. 396, ал. 1 ГПК за „О.“ Е. и „Д..к.“ Е.. За всяко от тези дружества съгл. посочената разпоредба срокът за обжалване на определението по обезпечение тече от връчване на запорното съобщение от съдебния изпълнител, което в случая се е случило на 10.08.2022 г. Ето защо правилна е преценката на въззивния съд, че частните жалби на „О.“ Е. и „Д..к.“ Е. срещу определението на Благоевградския окръжен съд по допускане на обезпечителни мерки са подадени извън законния срок за обжалване и не подлежат на разглеждане по съществото им. Водим от това, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение