Определение № 66 от 17.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2867/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от М. Б. А., [населено място] за изменение на определение № 337/27.06.2019г. по т.д.№ 2867/2018г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските. Молителят твърди, че неправилно е осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 1457 лв. за адвокатски хонорар, след като „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е било представлявано от юрисконсулт и възнаграждението не може да бъде повече от сума в размер на 450 лв. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] оспорва молбата, като възразява, че отговорът на касационната жалба е подаден от упълномощен адвокат, направено е искане за присъждане на разноски, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар, който е в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. Върховният касационен съд, І т.о. констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Отговорът на касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подаден от адвокат М. Д. с пълномощно, намиращо се на л.55 и л.56 от първоинстанционното производство. Към отговора на касационната жалба е представен списък по чл.80 ГПК, договор за процесуално представителство от 19.09.2018г., фактура № [ЕГН]/21.09.2018г. и преводно нареждане от 10.10.2018г., поради което ВКС е присъдел адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер на 1457 лв. съгласно представените доказателства. По тези съображения молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд