Определение № 12793 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, подадена от пълномощника гл. юрк. Б. Панайотова, против определение № 7144 от 13.08.2024 г., постановено по адм. дело № 3105/2023 г. на Административен съд – Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът – началник на СГКК Пловдив не е изразил становище по частната жалбата. Ответниците – А. К. К. и Г. В. К., чрез адв. И. Стойчев, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Държавата, чрез министъра на земеделието и храните против заповед № 18-13557 от 01.12.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив. С определение № 661 от 19.01.2024 г., съдът е конституирал като страни в процеса Държавата, чрез министъра на земеделието и храните – жалбоподател, началника на СГКК – Пловдив – ответник и заинтересованите страни – А. К. К. и Г. В. К.. При провеждане на съдебното производство процесуални действия от името на А. К. К. и и Г. В. К., са извършвани от адв. И. Стойчев. На стр. 77 и стр. 92 от адм. дело № 3105/2023 г. на Административен съд – Пловдив са приложени пълномощни (поотделно за всяко от заинтересованите страни) за упълномощаването на адв. Стойчев и съответно договор за правна помощ, видно от който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 1250 лева от А. К. К. и 1250 лева от Г. В. К.. В писмен отговор от 09.02.2024 г. от заинтересованите страни, подаден чрез адв. Стойчев, е поискано и присъждане на разноски. На стр. 127 от първоинстанционното дело е приложен списък по чл. 80 от ГПК за претендираните от Г. В. К. разноски в размер на 1250 лева, а на стр. 154 от делото е приложен списъкът за разноски на А. К. К. в претендирания размер от 1250 лева. В последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2024 г., адв. Стойчев е заявил, че представя списък с разноски, а процесуалният представител на жалбоподателя не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С решение № 5927 от 01.07.2024 г. по адм. дело № 3105/2023 г., Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Държавата, чрез министъра на земеделието и храните срещу заповед № 18 - 13557/01.12.2023 г. на началника на СГКК – Пловдив при Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим и е осъдил Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, да заплати на А. К. К. и Г. В. К. сумата от 1250 лева, представляваща съдебни разноски. Със заявление от 10.07.2024 г. заинтересованите страни са поискали, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решението да бъде изменено, като се присъдят още 1250 лева, тъй като А. и Г. К. са представлявани поотделно, за което са представени пълномощни, договори за правна помощ и два списъка по чл. 80 от ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Административен съд – Пловдив е допълнил решение № 5927/01.07.2024 г. по адм. дело № 3105/2023 г., в частта за разноските и е осъдил Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните да заплати на А. К. К. и Г. В. К. сумата от 1250 лева, представляваща съдебни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в основното производство заявителите А. К. К. и Г. В. К. имат качеството на заинтересовани страни, на които по правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, предвид изхода на спора, се дължи присъждане на разноски. Претенцията за присъждането им е отправена от процесуалния представител – адв. Стойчев своевременно, преди обявяване на делото за решаване. В съдържанието на протокола от проведеното на 19.06.2024 г. съдебно заседание е отразено изявление на адв. Стойчев за присъждане на сторените съдебни разноски, както и процесуалното действие по представяне на списък на разноските. Поради това е приел, че молбата е основателна. Заявените от А. К. К. и Г. В. К. разноски са реално извършени и заплатени, а неприсъждането им с решението се дължи на пропуск на съда. Отразено е, че жалбоподателят не е отправил възражение за прекомерност на претенцията на заинтересованите страни за разноски, поради което не дължи преценка в тази насока. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевираните оплаквания в частната жалба се свеждат до неточно отразяване на коя от заинтересованите страни се присъждат разноски, липсата на списък по чл. 80 от ГПК за А. К. К., повторно осъждане за една и съща сума на жалбоподателя и недоказаност на заплащането на договореното възнаграждение за адвокат. Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. За да имат право на разноски заинтересованите страни следва да са извършили такива и същите да са доказани. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че А. К. К. и Г. В. К. поотделно са упълномощили адв. И. Стойчев да ги представлява по адм. дело № 3105/2023 г. на Административен съд – Пловдив. Същите лица поотделно са сключили и договор за правна помощ, с което са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, платено в брой. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че не е доказано постъпване на сумата за адвокатско възнаграждение в патримониума на адв. Стойчев. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай в договорите за правна помощ изрично е записано, че сумата за хонорара е платена в брой. Неоснователно е и възражението, че не става ясно на кой се присъждат разноските с обжалваното определение. С решение № 5927 от 01.07.2024 г. по адм. дело № 3105/2023 г., Административен съд – Пловдив е осъдил Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните да заплати на А. К. К. и Г. В. К. сумата от 1250 лева, т. е. разноските за присъдени солидарно на двете лица. По същият начин съдът е постъпил като е допълнил горното решение и отново е осъдил Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните да заплати солидарно адвокатското възнаграждение. Относно възражението му, че не е представен списък по чл. 80 от ГПК за А. К. следва да се отбележи, че съдът изрично е отразил в обжалвания акт, че този списък е бил в допълнителните екземпляри от съдебната експертиза, което не може да се вмени в липса на процесуална активност на заинтересованата страна, доколкото документите по делата се подреждат от съдебната администрация. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че е налично изявление в откритото съдебно заседание, проведено на 19.06.2024 г. от адв. Стойчев, че представя списък с разноски. На стр. 154 от адм. дело № 3105/2023 г. на Административен съд – Пловдив е приложен списък по чл. 80 от ГПК от А. К.. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че като е допълнил съдебното решение, в частта за разноските и е осъдил Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните да заплати на А. К. К. и Г. В. К. още 1250 лева, Административен съд – Пловдив е поставил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора претенцията за присъждане на направени разноски в настоящото производство от ответниците А. К. К. и Г. В. К. не следва да бъде уважена. Производството по разноските /чл. 248 от ГПК/ касае изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане, поради което резултата от това производство няма за последица отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,