Определение № 10090 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. З. М., подадена чрез адв. Т. Йонев, срещу определение № 1954 от 18.08.2026 г., постановено по адм. дело № 590/2026 г. по описа на Административен съд Перник, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2877022 от 09.08.2026 г., издадена от М. Н. Р. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд е приложил прекомерно формално критерия по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, без да извърши пълна и конкретна преценка на характера на заявените вреди и без да отчете кумулативното им отражение върху трудовата, имуществената и семейната сфера на жалбоподателя. Излага съображения, че в края на обжалвания съдебен акт неправилно е посочено, че не подлежи на обжалване. Оспорва изводът на съда, че липсата на приложени към първоначалното искане писмени доказателства автоматично изключва вероятността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда, тъй като производството по чл. 166 АПК има спешен и обезпечителен характер. Иска определението да бъде отменено и вместо него да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ. Алтернативно, иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че тя е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенния съд е образувано по искане на Ц. З. М., за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение и не представя доказателства за изложените твърдения в искането. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Всички наведени оплаквания пред настоящата инстанция са били направени и пред първоинстанционния съд, като съдът е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните и е изложил логични мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Оспорената ЗППАМ № GPAM-2877022 от 09.08.2026 г., издадена от М. Н. Р. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за сприрането му. Действително, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Пръвоинстанционният съд правилно е посочил, че по делото не са представени никакви доказателства за трудовите правоотношения на лицето, както и за семейното му положение и доходите на семейството. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. По делото не са представени никакви доказателства, че отнемането на СУМПС, ще се отрази на служебните правоотношения на жалбоподателя. Всички изложени от г-н М. доводи са хипотетични и не са подкрепени от доказателства. Жалбоподателят не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Целта на прилагането на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. В настоящия случай не са представени нови доказателства, които да са възникнали след издаването на процесната ЗППАМ, като не са налице и очевидни данни, че ЗППАМ е незаконосъобразна съгласно указанията на задължителното Решение на Съда на ЕС по дело С-605/23. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците, релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение