Определение № 13908 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. М. С. против определение № 10893 от 14.10.2024 г., постановено по адм.д. № 8913/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира частната жалба за недопустима, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд оставя в сила разпореждане № 9293 от 29.07.2024 г. постановено по адм. дело № 6585/2024 г. на председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Ж. М. С. против решение № 2738 от 04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 954/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас и производството по делото е прекратено. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Ж. М. С. за предоставяне на правна помощ в производството по частната му жалба срещу разпореждане № 9293 от 29.07.2024 г. постановено по адм. дело № 6585/ 2024 г. на председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд. Обжалваното определение е постановено по реда на двуинстанционния контрол и е окончателно. От страна на тричленният състав на Върховния административен съд е извършен контрол за законосъобразност на разпореждането на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК и съдебният акт не подлежи на обжалване. Съгласно правилото на цитираната норма определението на съда по жалбата е окончателно. След като съдебният акт е окончателен, то не подлежи на обжалване и отказът за предоставяне на правна помощ, тъй като инстанционния контрол е изчерпан. Следователно частната жалба като подадена против определение, което не подлежи на обжалване е недопустима, поради което на основание чл. 215, ал. 1, т. 4 вр. чл. 236 АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Искането за предоставяне на правна помощ в настоящото производство е недопустимо. Съгласно правилото на чл. 95, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. В случая е налице влязъл в сила съдебен акт, с който производството по делото е прекратено. Следователно не е налице хипотезата на цитираната норма за предоставяне на правна помощ, поради което искането като недопустимо следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,