Определение № 80 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С., както и на “Профилактика, рехабилитация и отдих”, ЕАД, [населено място] /трето лице-помагач/ срещу определение № 3117 от 09.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 884/2018г. на Благоевградския окръжен съд по чл.248 ГПК. В частните жалби се правят доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, а във втората жалба и за неговата недопустимост. Ответникът по първата жалба “Ренови - ВГ” ЕООД, [населено място], както и ответниците по жалбата на третото лице - помагач Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. са подали писмени отговори, в които са изразили становища за тяхната неоснователност. К. Д. С. е починала на 24.10.2019г. и е заместена от своите наследници по закон Е. Д. П. и Г. Д. С.. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, в определения от съда срок, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивния съд – ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.24, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното определение въззивният съд е изменил на основание чл.248 ГПК решение № 1313 от 19.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 884/2018г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която “Ренови - ВГ” ЕООД и третото лице - помагач “Профилактика, рехабилитация и отдих”, ЕАД са осъдени общо да заплатят на Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. сумата 1800 лв. разноски за въззивното производство и вместо това е осъдил “Ренови - ВГ” ЕООД да им заплати сумата 450 лв., а “Профилактика, рехабилитация и отдих”, ЕАД сумата 900 лв.; оставил е без уважение молбата на “Ренови - ВГ” ЕООД за изменение на посоченото решение и за присъждане в негова полза на сторените от третото лице-помагач разноски във въззивното производство, както и молбата на Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. за изменение на решението в частта, с която същите са осъдени общо да заплатят на “Ренови – ВГ” ЕООД сумата 857,60 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция. С посоченото въззивно решение окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по предявения от Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. против “Ренови-ВГ” ЕООД иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот /дюкянско помещение/ по силата на наследствено правоприемство и реституция; обезсилил е решението на районния съд в частта, с която е уважен иска на същите ищци за признаване за установено, че са собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и е прекратил производството по делото в тази му част; потвърдил е решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от “Ренови – ВГ” ЕООД против Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху реална част с площ от около 40 кв.м., представляваща дюкянско помещение на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, както и в частта, с която е прекратено производството по делото по насрещния иск за признаване за установено, че “Ренови – ВГ” ЕООД е собственик на останалата част от сградата. Със същото решение въззивният съд е осъдил “Ренови - ВГ” ЕООД и третото лице - помагач “Профилактика, рехабилитация и отдих”, ЕАД общо да заплатят на Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. сумата 1800 лв., а последните са осъдени да заплатят общо на “Ренови – ВГ” ЕООД сумата 857,60 лв., представляващи разноски за второинстанционното производство. За да постанови определението си окръжният съд е приел, че с оглед на постановения по делото резултат – прекратено производство по два първоначални иска; отхвърлен насрещен иск и прекратено производство по втория насрещен иск, отговорността за разноски на “Ренови – ВГ” ЕООД е в размер на 450 лв., т.е. половината от присъдените с решението 900 лв. /направените от ответниците по въззивните жалби разноски за адвокатско възнаграждение са в общ размер от 1800 лв./. Прието е също, че сторените от третото лице-помагач разноски не могат да се присъдят на страната, на която помага, тъй като отговорността за разноски е за действително направените от страната разноски, а не от друг участник в процеса. Молбата на ищците по първоначалните искове е приета за неоснователна по съображения, че съобразно постановения с въззивното решение резултат същите дължат на “Ренови - ВГ” ЕООД половината от внесената от дружеството държавна такса или сумата 207, 50 лв., както и една трета от заплатеното от него адвокатско възнаграждение или сумата 650 лв. По частната жалба на Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С.. Жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на частните жалбоподатели, че намалявайки разноските, които следва да заплати ответникът по първоначалните искове с 1/2, въззивният съд се е произнесъл свръх-петитум, тъй като неговото искане е било те да се намалят с 1/3, са неоснователни,тъй като в действителност неговото искане е било размерът на присъдените разноски общо 1800 лв. да се намали с 2/3, т.е. двамата въззивници да заплатят общо 600 лв. или по 300 лв. всеки от тях. Не могат да бъдат споделени и доводите, че въззивният съд неправилно, едва с обжалваното определение е приел, че отговорността за разноски на въззивника и на подпомагащата го страна /също въззивник/ не е при условията на солидарност и че те отговарят разделно за разноските, които са осъдени да заплатят общо на насрещната страна, тъй като още с въззивното решение ответникът по първоначалните искове и третото лице – помагач не са осъдени солидарно да заплатят разноски размер на 1800 лв., а са осъдени да заплатят общо разноски в размер на тази сума, което означава, че всеки от тях е осъден да заплати по 900 лв. Принципно съдът не би могъл да осъжда отговарящите за разноски страни да ги заплатят солидарно, тъй като солидарната отговорност може да възникне по силата на договор или по силата на закона, каквато по отношение на отговорността за разноски не е предвидена. След като жалбоподателите не са посочили поотделно за защитата си по всяка от двете въззивни жалби какъв размер на адвокатско възнаграждение са заплатили, въззвният съд правилно е приел, че същото е по равно. Неоснователни си и доводите, че направените от жалбоподателите във въззивното производство разноски е следвало да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като независимо от постановения краен резултат, техните доводи, че са собственици на спорния имот са възприети в мотивите към решението. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото и след като в случая предявените от жалбоподателите искове са приети за недопустими – единият поради сила на пресъдено нещо на предходно влязло в сила решение, а другият поради несвоевременно предявяване и липсата на правен интерес, право на направените във връзка с тях разноски има ответникът по тези искове /въззивник във второинстанционото производство/, а не ищците. В тази хипотеза не би могло да се приеме, че жалбоподателите са постигнали позитивен правен резултат по предявените от тях искове. Освен това, независимо дали със своите действия ответникът по първоначалните искове и подпомагащата го страна /снабдяване с констативен нот.акт, прехвърлителна сделка и др./ са оспорвали правото на собственост на ищците върху спорния имот, те не биха могли с тях да станат повод за предявяването на изначално недопустими искове, по които ответникът да понесе отговорността за разноски, нито направените от него разноски е могло да бъдат възложени на подпомагащата го страна, чийто действия, според жалбоподателите, са обосновали правния им интерес да предявят иск за защита на правото си на собственост. Разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК има предвид разноски, направени от насрещната страна в резултат на процесуалните действия на третото лице-помагач, но не и разноски, които са направени от подпомаганата от него страна, а и в случая присъдените в полза на “Ренови – ВГ” ЕООД разноски за въззивното производство не са направени в резултат на процесуални действия на третото лице – помагач, а са направени във връзка с подадена от дружеството частично основателна въззивна жалба. Независимо, че с обжалваното определение е прието, че с оглед на постановения по делото резултат на този въззивник се дължат половината от сторените от него във въззивното производство разноски, а на същия с решението е било присъдено 1/3 от заплатеното адвокатско възнаграждение, въззивният съд правилно е приел, че няма основание за изменение на решението в тази му част, тъй като такова искане от тази страна не е било направено в молбата по чл.248 ГПК. По частната жалба на третото лице – помагач “Профилактика, рехабилитация и отдих”, ЕАД. Също е неоснователна. Доводите на този жалбоподател, че недопустимо въззивният съд е изменил решението си в частта му за разноските, тъй като двамата въззиваеми са били осъдени солидарно и никой не е поискал те да бъдат осъждани отделно, са несъстоятелни по изложените в тази насока във връзка с предходната жалба съображения, които не следва да бъдат повтаряни. Неоснователни са и доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение в частта му, с която съдът е оставил е без уважение молбата на “Ренови - ВГ” ЕООД за изменение на посоченото решение и за присъждане в негова полза на сторените от третото лице-помагач разноски във въззивното производство, тъй като такава възможност в закона не е предвидена. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл.78 ГПК следва, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване /ТР № 6/2012г. на ОСГТК, т.1/, а не и разноски, които са направени от друг участник в процеса, в т.ч. от трето лице-помагач, като бъдещите взаимоотношения между подпомаганата и подпомагащата страна в случая са ирелевантни. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноските на страните за настоящото частно производство следва да бъдат понесени от страните така, както са направени, тъй като разноски в производство за разноски не се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.