Решение № 2053 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пристанище ТЕЦ Езерово" ЕАД, с. Езерово, община Белослав чрез пълномощника на дружеството срещу решение №2845/13.03.2025 г. по адм. д. №3047/2024 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Морска администрация-Варна" към Изпълнителна агенция "Морска администрация" чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и е процесулно допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с жалба срещу отказ на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, обективиран в писмо № 3769#3/05.11.2024г., по заявление рег. № 3769#1/02.10.2024г. за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата на Република България по партидата на Пристанищен терминал „ТЕЦ Езерово“, част от пристанище за обществен транспорт Варна – сграда с ид. 27125.503.27.39, обл.Варна, общ.Белослав, с.Езерово, вид собственост – частна, функционално предназначение – складова база, склад, бр.етажи – 1, застроена площ 5817 кв.м., представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в ПИ 27125.503.27, от пета категория. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл.10, ал.3, във връзка с чл.11, ал.1 от Наредба № 19/09.12.2004г. за регистрация на пристанищата на РБ – директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна. Обжалваният отказ е надлежно мотивиран и съдържа всички съществени реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в т.ч. фактическите и правни основания, мотивирали отказа. В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. На основание чл.10, ал.4, във връзка с чл.11, ал. 2 НРПРБ, с писмо № 3942#1/15.10.2024г. заявителят е уведомен конкретно и мотивирано кои законови изисквания не изпълнява подаденото от него заявление, като е вписано и изрично предупреждение, че ако нередовностите не се отстранят, процедурата по заявлението ще бъде прекратена и ще бъде постановен отказ. Правилно е приложен и материалният закон. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и спорната в процеса констатация за категорията на заявените от касатора-жалбоподател пред първата инстанция за вписване промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра на пристанищата в Република България за пристанище за обществен трансторт/пристанищен терминал или специализиран пристанищен обект. Жалбоподателят е представил пред компетентния орган, оторизиран за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата в Република Бългрия по партидата на Пристанищен терминал "Пристанище ТЕЦ Езерово" ЕАД, сграда с идентификатор 27125.503.27.39, обл.Варна, общ.Белослав, с.Езерово, вид собственост – частна, функционално предназначение – складова база, склад, бр.етажи – 1, застроена площ 5817 кв.м., представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в ПИ 27125.503.27 с твърдението, че обектът, подлежащ на вписване е пета категория. Представител е разрешение за строеж № 2/17.02.2022г. на главния архитект на Община – Белослав който на основание чл.148, ал.2 ЗУТ е разрешил на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, да извърши строителство на строеж: „Склад за насипни товари и инертни материали в ПИ с ид. № 27125.503.27 по КККР на с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, със ЗП - 5817м2 = РЗП – 5817м2“. Посочено е, че съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „б“ ЗУТ и чл.10, ал. 2 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, обектът попада в пета категория. Представил е и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/17.09.2024г. на главния архитект на Община – Белослав. В тази насока първоинстанционният съд правилно е посочил, че спорът между страните е формиран по въпроса дали по отношение на процесния склад са изпълнени законовите изисквания да бъде нанесен в Регистъра на пристанищата на РБ като част от инфраструктурата на Пристанищен терминал ТЕЦ ЕЗЕРЕВО, за извършване на разрешените дейности и услуги. Конкретно страните спорят дали преценката за изпълнение на изискването по чл.6, т.2 от Наредба № 9 от 17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти – пристанищата/пристанищните терминали, както и отделните елементи на пристанищната инфраструктура да са снабдени с документ за въвеждане в експлоатация, трябва да се осъществява по правилата по ЗУТ или по правилата на ЗМПВВППРБ. Според чл. 6, т. 2 от цитираната Наредба пристанищата трябва да докажат експоатационната си годност, като трябва да са снабдени с документ за въвеждане в екплоатация, който по принцип зависи от категорията на строежа. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че се касае за строеж първа категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "л", според която първа категория са и други строежи с национално значение, определени с акт на Министерския съвет, като и според чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи-пристанища за обществен транспорт, сгради и съоръженията към тях - морски и речни гари, жп коловози и вътрешни пътища, вълноломи, кейове, докове, плавателни канали, терминали, фарове и др. Жалбоподателят твърди, че съгласно изменението на ЗУТ с ДВ, бр.104/2020г. от чл.137, ал.1, т.1, буква а) е заличена думата „пристанища“, което твърдение за категорията на строежа законосъобразно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. Съгласно чл. 2, ал.11 от Наредбата видовете строежи от първа категория, буква „л“, са други строежи с национално значение, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В случая пред касационния съд е представено Постановление № 181/20.07.2009 г. на Министерския съвет за определяне на стратегическите обекти и дености, които са от значение за националната сигурност, изменено и допълнено последно ДВ бр.80/2024 г., където в този списък под точка 2.10 фигурира пристанище Варна, част от което е и жалбоподателят. Пристанище за обществен транспорт Варна, в което е включен пристанищен терминал "ТЕЦ Езерово" са определени като такива и с европейско значение, част от трансевропейската транспортна мрежа съгласно Приложение II на Регламент на ЕС 2024/679, поради което всички имоти, част от пристанищен терминал "ТЕЦ Езерово" са такива от първа категория и поради особеното им значение за евпорейската транспортна свързаност и стратегическите приоритети на страната ни. След като се касае за обект от първа категория, то съгласно чл. 112а, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешените водни пътища и пристанищата на Република България /Закона/ предвижда, че изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030г., Морския пространствен план на Република България, концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен. Проектът за такъв план е в процес на изработване и одобрение, поради което следва да се приложи чл. 133 ЗУТ на основание на препращане по чл. 112п, ал. 1 от Закона. Това препращане се отнася само до проекта за генерален план, който да послужи за устройствена основа, но останалите изисквания следва да се съобразяват със Закона, който се отнася към ЗУТ като специален към общ закон. Приложимите разпоредби на Закона и издадените въз основа на него подзаконови актове сочат, че указанията на административния орган до заявителя-жалбоподател не са изпълнени, поради което отказът е законосъобразен, в какъвто смисъл е крайният правен извод на съда. Съгласно чл. 112г, ал. 2 от Закона инвестиционното проектиране за изграждане на ново, за разширение на съществуващо или за изграждане на отделни обекти и подобекти в пристанище за обществен транспорт се възлага от заявителя на инвестиционната инициатива или друго лице, отговарящо на изискванията на чл.161, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Инвестиционните проекти се съгласуват от министъра на транспорта и съобщенията преди внасянето им за одобряване. Инвестиционните проекти се одобряват и разрешение за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.112г, ал.3 и ал.4. Тези разпоредби в случая не са спазени, тъй като разрешението за строеж е издадено от главния архитект на община Белослав, а не от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този аспект следва да се разглежда и изисквания документ за въвеждане в експлоатация на претендираната за вписване сграда, а именно чл. 2 от Наредбата 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, според която началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или упълномощено от него лице издава разрешение за ползване на строежите въз основа на: окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за строежите от първа, втора и трета категория и протокол обр.16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия (ДПК) съгласно Наредба № 3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за издаване на разрешение за ползване. Това изискване също не е спазено, което сочи на материална законосъобразност на оспорения отказ. Преди постановяване на отказа на жалбоподателя от административния орган са дадени подробни указания, описани детайлно от първоинстанционния съд, които не следва да се повтарят, които указания не са спазени. Съглсно чл.10, ал. 5 от Наредба № 19/2004 г. за регистрация на пристанищата на Република България в случай че непълнотата или несъответствието не бъдат отстранени в определения срок, директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ отказва вписване на пристанището, пристанищния терминал или специализирания пристанищен обект в регистъра. Според мотивите на решението при така действащата правна уредба, настоящият състав преценява, че постановения отказ по заявление рег. № 3769#1/02.10.2024г. за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата на РБ по партидата на Пристанищен терминал „ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ – вписването в регистъра на сграда с ид. 27125.503.27.39, представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в ПИ с ид. 27125.503.27, е законосъобразен. В заключение този извод се споделя и от настоящата инстанция, тъй като заявеното за вписвне обстоятелство е за обект от първа категория и не е подкрепено от изискващите се от Закона и цитираните подзаконови актове документи. При неотстраняване на несъответствията в представените документи следва последицата, постановена в горецитираната Наредба, а именно отказ за вписване на пристанището, пристанищния терминал или специализирания обект в регистъра. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ за валиден и законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на Изпълнителна агенция "Морска администрация" следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,