Решение № 5551 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити Кеш" ООД, подадена чрез юрк. Бочева срещу решение № 4955 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1160/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отменен изричен отказ на „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо от 23.06.2025 г., за предоставяне на Д. С. К. на копия от всички документи, съдържащи нейни лични данни, по заявление от 23.05.2025 г. и преписката е върната на дружеството за ново произнасяне по молбата за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е отчел, че искането в жалбата не съответства на първоначалното заявление на субекта на данни. Твърди, че съдът не е разгледал и/или отхвърлил аргументите му относно кумулативното заявяване от субекта на права по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Намира, че съдът неправилно е тълкувал и приложил член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като счита, че разпоредбата не предвижда изрично задължение за администратора на лични данни да предостави пълно копие от носителите на лични данни на субектите на данни. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдена законосъобразността на акта. Претендира разноски. Ответникът – Д. С. К., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от Д. С. К., чрез процесуален представител адв. Цонев, срещу определение № 5557 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1160/2025 г. по описа на АС – Благоевград, с което е оставено без уважение искане от 06.11.2025 г. на Д. С. К. за изменение на постановеното по делото решение № 4955 от 05.11.2025 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като иска същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решение № 4955 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1160/2025 г. по описа на АС – Благоевград, в частта на разноските, бъде изменено, като бъде осъдено дружеството да заплати допълнително 600 лв. адвокатско възнаграждение, претендирано съгласно договор за безплатна правна помощ от 30.06.2025 г. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - "Сити Кеш" ООД, чрез процесуален представител, оспорва същата и иска съдът да остави в сила обжалваното определение. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната и частна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 23.05.2025 г. Д. С. К. е подала по електронен път заявление до „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на администратор на нейни лични данни, за упражняване на право на достъп до съдържанието на обработваните данни чрез предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат нейните лични данни. С писмото от 23.06.2025 г. от името на „Сити Кеш“ ООД, на заявителката е предоставена информация за администратора, за категорията лични данни и копие на тези лични данни, за целите на обработването, за получателите на данните, за срока на съхранение и за правата на субекта на данните. АС-Благоевград е установил, че по същество е отказано да бъде предоставено „пълно копие“ от всички документи, в които се съдържат лични данни на заявителката, които се обработват от администратора, но е предоставена извадка на копие от личните данни, които се обработват във връзка със сключен между администратора и заявителя договор за потребителски кредит. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административен акт е издаден в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда относно компетентността на длъжностното лице по защита на данните П. Л., но независимо от това приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че като е предоставено само копие на личните данни на Д. К. (извадка), които се обработват от администратора, но е отказано да се предостави „пълно копие“ от всички документи, в които се съдържат личните данни на заявителя, дружеството е издало незаконосъобразен акт. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) субектът на данни упражнява правата си по член 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение наведените доводи на дружеството, че не е следвало да предоставя копия от носителите на лични данни и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. При решаване на материалноправния спор съдът правилно се е позовал на член 15, параграф 1 ОРЗД, според който всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така - достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е приел, че администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г. Решението не налага извод за освобождаване от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че: 1. Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/67 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2. Член 15, параграф 3, трето изречение на Регламент(ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. В съответствие с решението на СЕС съдът точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Неоснователни са и доводите, че съдът не е съобразил твърдяното от дружеството несъответствие между искането, формулирано в жалбата, и първоначалното заявление на субекта на данни. Не е налице произнасяне свръхпетитум, тъй като както от заявлението, така и от жалбата до съда е видно, че Д. К. е поискала предоставяне на информация относно обработваните ѝ лични данни, заедно с копия от документите и носителите, в които тези данни се съдържат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно като краен резултат и не са налице касационни основания за отмяната му. По частната жалба: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без уважение искане от 06.11.2025 г. на Д. С. К. за изменение на постановеното по делото решение № 4955 от 05.11.2025 г., в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските в частност, относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за оказана безплатна правна помощ от адв. Цонев в размер на 400 лв., вместо поисканите 1000 лв. Правилно АС при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се е позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22, защото не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимални размери на адвокатското възнаграждение, а е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената безплатна правна помощ. Видно от данните по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител адв. Цонев не е присъствал, а е депозирал единствено молба със становище по хода. Определеното възнаграждение от 400 лв. е в справедлив и обоснован размер, предвид разрешението дадено в чл. 36, ал. 2, изр .2 вр. с ал. 1 ЗА и правилно с оспореното определение, съдът е оставил без уважение искането за неговото изменение. Не са налице основания за отмяна на определението и изменение на решението, в частта за разноските, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. След като взе предвид мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С-438/2022 г. и възможността да се присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че размерът от 250 евро се явява съответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение