Определение № 125 от 22.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 982/2019 г.

Производството е образувано по чл. 44 ал. 1 от НПК. С определение № 1073 от 26.09.2019 г. съдията - докладчик при РС Стара Загора е прекратил производството по АНД № 1946/ 19 г. по описа на същия съд и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по компетентност. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не е налице спор за подсъдност, който да налага намеса на ВКС за решаването му. Счита, че делото следва да се изпрати на РС Казанлък, а производството пред ВКС да се прекрати. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: АНД № 809/19 г. по описа на РС Сливен е било образувано по жалба от повереника на Г.Б. от Сливен срещу Електронен фиш издаден от сектор „ПП“ Стара Загора, с който последната е била санкционирана за нарушение извършено на път I -5, км.213+400, разклон [населено място], общ.Мъглиж, обл.Стара Загора. В срока за произнасяне съдията – докладчик установил, че делото не му е подсъдно, а с оглед местоизвършване на нарушението същото следва бъде разгледано от РС Стара Загора, поради което и прекратил съдебното производство и изпратил делото на Старозагорския районен съд. По съображения, че местоизвършването на нарушението е в териториалния обхват на община Казанлък, с посоченото определение от 26.09.2019 г., съдията - докладчик от РС Стара Загора прекратил производството по образуваното АНД № 1946 /2019 г. и като счел, че е налице спор за подсъдност, на основание чл.44,ал.1 от НПК изпратил делото на ВКС по компетентност. При така изложеното настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за произнасяне по този ред и неправилно е бил сезиран с искане за решаване на спор, какъвто всъщност не е възникнал. Основанието по чл.44,ал.1 от НПК предполага различие в преценката за компетентността между два спорещи съда, което не следва от изложените съображения, с които съдията – докладчик при РС Стара Загора е прекратил съдебното производство. Последният не е счел, че компетентен е РС Сливен, а е приел, с оглед местоизвършването на нарушението, че делото следва да се разгледа от РС Казанлък. В хипотезата на чл.42,ал.2 от НПК е следвало да изпрати делото на РС Казанлък, който от своя страна, ако счете, че не е компетентен, единствен би могъл да повдигне спор за подсъдност. Ето защо, към настоящия момент не са налице основания за намеса на ВКС по реда на чл.44,ал.1 от НПК. Отправеното от съдията-докладчик по АНД 1946/19 г. искане следва да се остави без разглеждане, а образуваното ЧНД№ 982 по описа на ВКС за 2019 г. да се прекрати, като делото се върне на Старозагорския районен съд. Водим от горното Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение,