Определение № 1725 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 907/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД против определение № 148/29.02.2024 г. по в.гр.д.№ 664/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на банката, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се намали, поради прекомерност, заплатеното на насрещната страна адвокатско възнаграждение от 5 200 лева на 1 265,96 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, с аргумент, основан на материалния интерес на исковата молба / 24 531,94 лева /, предвид който, както и предвид осъществяваното от адв. К. С. общо процесуално представителство на двамата ответници, с подаване на общ отговор на въззивната жалба и общото им представляване, с участие в едно открито съдебно заседание и без събиране на допълнителни доказателства, адвокатският хонорар следва да бъде в еднократния минимален размер от 1 265,96 лева, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне сочена като Наредбата/. Ответната страна – Е. Я. Т. и Т. П. Т. – чрез адв. Константинт С. – депозира отговор, оспорващ допустимостта на частната жалба, в евентуалност нейната основателност, считайки размера на уговореното възнаграждение за съобразен с броя и цената на предявените искове, както и с фактическата и правна сложност на делото. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С решение № 7 от 12.01.2024г. Софийски окръжен съд е потвърдил решение № 96 от 23.05.2023 г. по гр.д. № 401/2020 год. на Районен съд – Сливница, с което са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 420 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД / като правоприемник на дейността на „Алфа-банк клон България“ АД / срещу Е. Я. Т. и Т. П. Т., за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата 8 747,07 евро, представляваща изискуема главница, за периода 29.06.2015 г. – 04.06.2020 г., по договор за ипотечен кредит от 25.04.2007 г. и анекси № 1 и № 2 от 28.12.2009 г. към същия, сумата 2 176,34 евро - просрочена договорна лихва, за периода от 29.06.2017 г. до 04.06.2020 г., сумата 1 619,57 евро, представляваща просрочена наказателна лихва, за периода от 29.06.2017 г. до 04.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане. С решението банката-ищец е осъдена да заплати на ответниците сумата 5 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 600 лева разноски в заповедното производство, като отговорността за разноски от изплатено адвокатско възнаграждение се основава на представените по делото два броя договори за правни услуги от 20.09.2023г., по които всеки от ответниците е възложил процесуално представителство на адв. С., срещу договорено и удостоверено за заплатено възнаграждение от всеки от тях в размер на 2 600 лева или общо 5 200 лева. При тази фактическа обстановка въззивният съд е съобразил, като неоснователно, възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото минималното такова, предвид материалния интерес по делото - 24 532 лева и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата възлиза на 2 607 лева. Частната жалба е основателна. Въззивният съд е основал съображенията си на минималния размер дължимо адвокатско възнаграждение, според Наредбата, в съответствие с общата цена на предявените три иска, формирана чрез сборуване отделните им размери, поотделно за всеки от представляваните от адв. С. ответници. Приел е, че всяко от договорените възнаграждения е в съответствие с минималния размер по Наредбата, поради което няма основание за намаляване, поради прекомерност. В случая са предявени, съответно отхвърлени срещу всеки от ответниците, три иска, с размери попадащи в разпоредбите на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредбата / за главницата, с левова равностойност 17 108 лева / и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата / за акцесорните искове за лихви, с цени в левова равностойност съответно - 4 256,55 лева и 3 167,60 лева или общо 7 424,15 лева /. Съобразно посочените норми, минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение възлиза съответно на 1 939,72 лева / за защита по главния иск / и 1 042,41 лева / за защита по акцесорните искове / или общо 2 982,13 лева. Формално, така договореното възнаграждение от 2600 лева е под минималния размер, съгласно Наредбата. Настоящият състав не споделя тезата, че при пасивно субективно съединение на искове срещу ответници, с качество на обикновени другари в процеса, претендирани за солидарно осъждане, доколкото се касае за едно общо задължение на другарите, с един и същ обект, минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя спрямо общата претенция, т.е. еднократно спрямо размера й, а не спрямо всеки от ответниците / аналогично на държавната такса, съобразима,обаче, с интереса на ищеца /. Независимо от другарството в процеса, правният интерес на всеки от другарите е самостоятелен и възможно защитим в различен обем, съобразно спецификата на спора, като отнапред е и невъзможно определяне съдържанието на защитата за всеки от тях. Доколкото, в конкретния случай съдържанието на защитата е ограничено до съобразяване на общи за ответниците факти и противопоставимост на общи възражения, то това обстоятелство следва да се отчете единствено в аспект на фактическата и правна сложност на спора, при преценка за подлежащи на справедливо възмездяване разноски, но в полза на всеки от другарите поотделно. В настоящия случай ищецът е предявил три осъдителни иска ,за заплащане на главница, договорна лихва и такси, произтичащи от договор за кредит, дължими от двамата ответници при условията на солидарност. Твърди, че ответницата Е. Т. е кредитополучател по договора, а ответникът Т. Т. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, за изпълнение на задълженията по търговската сделка. Съгласно решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес по един иск, не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да изходи от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора, сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница към която са фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия. Ориентировъчният, съгласно процедирането на състава, минимален размер на адвокатско възнаграждение, съгласно Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на договорите за правна помощ / обн. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г./, съобразно цената на исковете и твърдите ставки по чл. 7, ал. 2, т. 3 / за главницата от 17 108 лева / и по т.2 / общо за останалите две главници от 7 424,15 лева /, формира размер от 1 700 лева, за всеки от представляваните ответници / 1300 лева + 400 лева /. Доколкото и така определен размера не е обвързващ, а само ориентировъчен и няма пречка да се присъди и по-нисък, подлежи на преценка съдържанието на осъществената за всеки от другарите защита, която, в конкретния случай, се е ограничила до противопоставяне на общи възражения срещу въззивната жалба на ищеца / с общ отговор на въззивната му жалба / и участие в едно съдебно заседание, в което не са осъществени процесуални действия, освен даден ход на устните състезания. С оглед това, вкл. спрямо размера на защитимия правен интерес за всеки от ответниците / в левова равностойност - 17 532 лева /, настоящият състав преценява, че възнаграждение в размер на общо 5 200 лева или 2 600 лева за процесуално представителство на всеки от тях, а също и в размер на 1700 лева за всеки от тях или общо сумата от 3 400 лева, се явява прекомерно / в първия случай съставлява малко над 1/3 от цената на исковете, а във втория - 1/5 /. Разумно за възмездяване, с оглед всички преждепосочени обстоятелства, настоящият състав намира сума до размера на 2 500 лева или по 1 250 лева за всеки от ответниците, какъвто размер,впрочем, възприема за справедлив и самият жалбоподател. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение