Определение № 2032 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1479/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Г. М. от гр. Пловдив, чрез адв. Д. Деков, срещу Определение № 10604/03.12.2024 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. дело № 2046/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. Г. М., с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], против Мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД/Банката/, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, на искане за спиране обработването на лични данни и подаване на информация относно договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г. към Централния кредитен регистър, депозирано с молба с вх. № 1610-13055/12.08.2024 г., и жалбоподателят е осъден да заплати разноски за юриск. възнаграждение в полза на ответната страна. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди се, че съдът се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, поради което моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „Банка ДСК“ АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Петрова, оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Не е налице мълчалив отказ, тъй като банката добросъвестно е изразила своето становище по подаденото искане с писмо рег. №16-10-13055/2 от 24.09.2024 г., поради което не е налице мълчалив отказ. На следващо място се сочи, че искането на Н. М. е неоснователно, тъй като предвид удовлетворения/отпаднал понастоящем/ правен интерес на жалбоподателя/данни за неговата задлъжнялост не се подават от ответника към Централния кредитен регистър /ЦКР/при Българската народна банка /БНБ/. Моли обжалваното определение да се остави в сила. В случай, че съдът уважи претенцията на частния жалбоподател за разноски, то моли да бъдат присъдени такива в минимален размер. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба с вх. №14802 от 16-09-2024 г., депозирана от Н. Г. М., чрез адвокат Д. Деков, против Мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД, по искане за спиране обработването на лични данни и подаване на информация относно договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г. към Централния кредитен регистър, депозирано с молба с вх. № 1610-13055/12.08.2024 г. В хода на съдебното производство е установено следното: Не се спори по делото, че “Банка ДСК” АД на 14.09.2005 г. е сключила с Н. М. Договор за кредит за текущо потребление. На 16.08.2012 г. банката е сключила Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/, с който е цедирала пакет от вземания на купувача „ОТП Факторинг България“ ЕАД/понастоящем заличен търговец/, в това число вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, сключен с Н. М.. На 14.12.2021 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД/понастоящем заличен търговец/ е сключил Договор за покупко-продажба на вземанията /цесия/, с който е цедирала пакет от вземания на купувача „ЕОС Матрикс“ ЕАД, в това число вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, сключен с Н. М.. На 25.05.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписвания под № 20230525130733 е вписан Договор за преобразуване чрез вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД /заличен търговец/ в „Банка ДСК“ АД. На 12.08.2024 г. в деловодството на „Банка ДСК“ АД е постъпила молба с рег.№ 16-10-13055 от Н. М., чрез адвокат Деков, с която се иска банката да преустанови обработването на личните данни на Н. М., като последните бъдат заличени от регистрите й; да подаде информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър и „да спре да подава“ личните данни на Н. М.. По подадената молба на 12.08.2024 г. „Банка ДСК“ АД е изпратила писмен отговор с изх. № 16-10-13055/ 24.09.2024 г. Посочено е, че вземанията по сключения Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г. са прехвърлени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД по силата на Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 14.12.2021 г. Считано от тази дата „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“АД, не е подавала данни към ЦКР за задължения по кредита на М.. По отношение на изтриването на лични данни от системата на Банката е отговорено на Н. М., че за същата, в качеството й на кредитна институция, съществува законово задължение по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари да съхранява личните данни на М. за срок от пет години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията между страните. Посочено е, че молбата за заличаване на данни не може да бъде удовлетворена, тъй като са налице нормативно установени задължения за съхраняването на същите. Н. М. е уведомен, че предвидената обработка на личните му данни ще бъде сведена единствено до тяхното съхранение с цел изпълнение на посочените нормативни задължения. Писменият отговор от 24.09.2024 г. на „Банка ДСК“АД е с дата, следваща датата на подаване на жалба от Н. М. срещу Мълчалив отказ на „Банка ДСК“АД по молба с Вх. №1610-13055/12.08.2024 г., която жалба е от 16.09.2024 г. За да остави без разглеждане жалбата на Н. М. първоинстанционният съд е приел, че от 14.12.2021 г., когато вземанията по сключения Договор от 14.09.2005 г за кредит за текущо потребление, са прехвърлени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД по силата на Договор от 14.12.2021 г. за покупко - продажба на вземания /цесия/, „Банка ДСК“ АД не е подавала данни към ЦКР за задължения по кредита на Н. М., т.е подаването на такава информация е преустановено още през 2021 г. Относно искането за спиране на обработване на лични данни и заличаване от регистрите на банката, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 68 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, съгласно която банката създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията и размера на кредита и неговото обезпечение, решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора. Дори и да се приеме, че задължението на „Банка ДСК“ АД да поддържа информацията по чл. 68 от ЗКИ има административен характер и представлява част от административно правоотношение, то последното се осъществява между нея и БНБ като орган, в чиито правомощия е регулирането и осъществяването надзор върху дейността на другите банки в страната. Според първоинстанционния съд изложеното е обосновано включително от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗКИ. Задължението на банката, свързано със съхранение на лични данни съгласно Закона за мерките против изпиране на пари/ЗМИП/, се контролира по реда на глава IX от същия закон и при нарушение изискванията на неговите разпоредби, банката е заплашена от упражняване от контролните органи на предвидените административно наказателни разпоредби. Тези правоотношения обаче, отново касаят отношения между банката като задължен субект сред посочените в чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и административния орган, упражняващ контрол над тази дейност. Според АС - Пловдив правоотношенията между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя Н. М. нямат административен характер. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че жалбата на М. е процесуално недопустима, тъй като не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, тъй като „Банка ДСК“АД изпълнява своите задачи съгласно чл.68 от Закона за кредитните институции. Определението е неправилно. Законът за защита на личните данни и Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/, наричан по-нататък „Регламент /ЕС/ 2016/679“ предвиждат две алтернативни възможности за защита на физическите лица, ако същите считат, че е налице нарушение при обработването на личните им данни – пред надзорен орган, като в България това е Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, или пред съда. Едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо – аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. От анализа на тези разпоредби следва изводът, че производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, вкл. когато се претендира обезщетение за вреди от тези нарушения, е административно, независимо дали администраторът на лични данни е публичноправен или частноправен субект. Оспорва се акт на администратор на лични данни, какъвто се явява „Банка ДСК“ АД, по който спор съдът следва да се произнесе. В конкретния случай, както беше посочено по - горе, е последвало изрично произнасяне от „Банка ДСК“ АД, което е с дата, последваща жалбата срещу мълчаливия отказ. Писмото - отговор от 24.09.2024 г. по подадената молба на М. се е съдържало в административната преписка до съда. При това положение подадената жалба срещу мълчалив отказ следва да се приеме и като жалба срещу последвалия изричен отказ. Решаващият съд следва да укаже на жалбоподателя ясно да посочи кой акт на администратора на лични данни „Банка ДСК“АД обжалва – мълчалив отказ или последвалия изричен отказ от 24.09.2024 г., т. е. да определи предмета на търсената защита и съобразно направеното уточнение да продължи съдебното производство. Оспорваното определение като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски за държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв., които са надлежно доказани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение