Решение № 12081 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2014 г.

Решение № 12081 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Паркландс 67" ЕООД, гр. София против решение № 2300 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 381/2013 г. по описа на АС-Благоевград. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост и произнасяне по същество с отмяна на Акта за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000003/15.01.2013 г. Не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на услугите, въз основа на които се събира такса битови отпадъци (ТБО) в местността "Страгите", още по-малко за имота в тази местност. Имотът е извън населеното място на гр. Банско. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. Чевянов, който с показанията си свидетелства, че услугите не са предоставяни. Неправилно съдът е приел, че представените по делото актове за извършена работа и изготвената съдебно-счетоводна експертиза доказват реално предоставяне на услугите, тъй като в цитираните документи липсва информация досежно имота, собственост на дружеството. Няма доказателства за реално предоставяне на услугите. Към датата на издаване на акта действа Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Банско от 20.12.2012 г., която не е взета предвид. Претендира разноски и за двете инстанции, представя списък за разноски.

Ответната страна началникът на отдел "Приходи" при община Банско оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно, защото услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се дължи поради принадлежност на имота към територията на общината и е без значение дали имотът се ползва или не. За 2009 г. и 2010 г. е организирано сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистота на територията на гр. Банско, като м. "Страгите" е включена в границите по заповедта на кмета на общината и няма основание за освобождаване от заплащане на таксата. За 2009 г. общината е организирала предоставянето на всички услуги и се дължи ТБО. На територията на община Банско има съществуващо и използвано депо за отпадъци, като от средата на 2009 г., въз основа на заповед на кмета на общината, отпадъците се депонират в депо на територията на община Разлог. Иска присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

С решение № 2300 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 381/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена като неоснователна жалбата на търговското дружество срещу АУЗД № АУ000003/15.01.2013 г. на длъжностно лице младши юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-477 от 05.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско, с който са установени задължения за ТБО за 2009 г., считано от 01.05.2009 г., (в т. ч. такса сметосъбиране, такса депо и такса чистота) и за 2010 г. (такса чистота+кофа 1 бр.), съответно в размер на 637.97 лв. и 612.79 лв., вкл. и лихва за просрочие, за недвижим имот на жалбоподателя, находящ се в гр. Банско, м. "Страгите", ет. 5, ап. 67.

1. Решението е правилно като обосновано и материално законосъобразно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУ000003/15.01.2013 г. на длъжностно лице младши юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-477 от 05.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско, за дължима такса битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депо" за 2009 г.

Касационният жалбоподател е задължено лице за календарните 2009 г. и 2010 г. за имот, представляващ апартамент № 67, (собствеността не е спорна, на л. 19 е представена декларацията по чл. 17 от ЗМДТ), деклариран като "нежилищен", находящ се според доказателствата в м. "Страгите", землището на гр. Банско, извън строителните граници на населеното място гр. Банско (удостоверение № 33-02-3088-3 от 29.10.2013 г., л. 216) и удостоверение № 29 от 24.04.2009 г. на общината (л. 142) за променено предназначение на земеделска земя за жилищно строителство върху урбанизирана територия. Видно от приложените по делото заповед № 120 от 17.08.2009 г. на директора на РИОСВ-Благоевград (л. 261) и заповед № 09-177 от 15.07.2009 г. на кмета на община Банско (л. 262), до 15.07.2009 г. депонирането на битови и строителни отпадъци се е извършвало в депо "Св. Георги" в землището на гр. Банско, а след тази дата - в депо на община Разлог. При тези доказателства са обосновани са изводите на съда за наличието на депо.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, освен ако е налице хипотеза на чл. 71 от ЗМДТ. След като е налице депо, таксата се събира, защото по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ няма основание за освобождаване от такса за тази услуга. За 2009 г. жалбоподателят дължи такса битови отпадъци за поддържане на депо в размер на 95.70 лв. (съгласно изслушаната и приетата по делото ССчЕ - л. 161), ведно със законната лихва. Като е отхвърлил жалбата в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

1. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно в останалата му отхвърлителна част. Първоинстанционният съд е приел, че за 2009 г. и 2010 г. са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като за 2010 г. сметосъбирането е на базата на подадената от дружеството декларация за един 1 бр. контейнер. Прието е, че тези услуги са организирани за територията на целия град Банско, включително за м. "Страгите", землището на гр. Банско.

Тези правни изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото.

В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско № 09-306/10.11.2008 г. и № 09-282/28.10.2009 г. (л. 28 и л. 29 от делото) са определени граници на райони на територията на община Банско, които са включени в системата на организирано поддържане на чистота, събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за календарните 2009 г. и 2010 г. Местността "Страгите" не е посочена като район, в който се предоставят услугите. По т. 1 и т. 2 от заповедите изрично е посочено, че услугата се извършва в гр. Банско, гр. Добринище и селата от Местенски район, изрично са уредени изключенията в т. 3.

Приложени са договорите между общината и "БКО" ООД от 01.12.2004 г. (л. 80) и между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс-БКС" от 18.05.2010 г. (л. 85) за сметосъбиране, сметоизвозване, метене и миене на улици, тротоари, площади и др. обществени обекти, почистване на вади, шахти и водоскоци, както и зимно поддържане на уличната мрежа, но само на НАСЕЛЕНИ МЕСТА в община Банско. Във втория договор са не са изрично посочени. Имотът на жалбоподателя е извън населено място.

Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни констативни протоколи за 2010 г. (л. 105-111) и Актове за извършена работа за 2009 г. 2012 г. (л. 227 и сл.)за изпълнение на договорите в гр. Банско. Представени са пътни листове и товарителници, но те не доказват извършване на дейност по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота в м."Страгите". Следователно няма доказателства кметът да е определил землище в м."Страгите" като район по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, нито има доказателства за реално предоставяни услуги в тази местност, където е имотът.

Неправилни са изводите на съда, че таксата за поддържане на чистота се дължи само поради принадлежността на имота към определена община. Такса битови отпадъци не е данък. Това тълкуване на материалния закон, направено от първоинстанционния съд е неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно таксата се дължи, само ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към общината. Означава, че дължимостта на таксата за тези две услуги не е функция на организираното сметосъбиране и сметоизвозване.

За 2009 г. не е дължима ТБО за услугата сметосъбиране в размер на 287.09 лв., ведно със законната лихва, както и такса поддържане на чистота в размер на 255.19 лв., ведно със законната лихва (експертиза на в. л. на л. 161 ).

За 2010 г. не се дължи такса поддържане на чистота в размер на 382.79 лв., ведно със законната лихва, както и таксата в размер на 230 лв. за 1 бр. кофа.

В посочените части решението следва да бъде отменено, като по същество бъде отменен частично и АУЗД № АУ000003/15.01.2013 г. на длъжностно лице младши юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден в тези части с Решение № 33-02-477 от 05.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско.

Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски съответно на уважената част от жалбата с цена 1155.07 лева, като се вземе предвид, че целият материален интерес е в размер на 1250.76 лв. За двете инстанции са направени общо разноски в размер на 790 лева, от които 100 лева пред ВАС, и 690 лева пред първоинстанционния съд. Община Банско дължи на жалбоподателя разноски съответно на уважената част от жалбата или в размер на 729.56 лева.

Ответната страна също претендира разноски по делото, както следва:

а) 420 лева ведно с ДДС по договор за правна помощ и 200 лева за експертиза пред първоинстанционния съд и б) 420 лв. пред ВАС по договор за правна помощ - 420 лв. с начислено ДДС.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за адвокатска помощ по представените два договора за адвокатска помощ от 19.06.2014 г. и 18.09.2013 г. В договорите не е вписан начина на плащане - в брой или по банков път, предвид т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представени са две фактури № 0000000530 от 20.06.2014 г. и № 0000000347/19.09.2013 г. със съставител Андрей Делчев. Когато заплащането е по банков път, това трябва да бъде установено документално със съответните банкови документи, каквито в случая не са представени. Фактурата е доказателство за настъпило данъчно събитие - сделка, но не е доказателство за извършено плащане, т. е. за направени разходи по делото. Представените както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция отчети по сметка от 04.07.2014 г. (л. 21 от настоящото дело) и от 27.09.2013 г. (л. 519 от първоинстанционното дело), също не удостоверяват извършено плащане, защото нямат издател, не са подписани и нямат доказателствена стойност. При плащане в брой е допустимо това обстоятелство да бъде отразено в договора за правна помощ и тогава договорът има характер на разписка. Но в настоящия случай в приложените договори за правна помощ - л. 517 от първоинстанционното дело и л. 18 от настоящото дело няма уговорка за начина на плащане, следователно договорите нямат характер на разписка за плащане в брой. В този смисъл е т. 1 от цитираното по-горе т. р. № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбоподателят дължи на ответната страна разноски съответно на отхвърлената част от жалбата. Направените разноски от ответника в случая са в размер на 200 лева, представляващи разноски за експертизата пред първата инстанция. Съответно на отхвърлената част от жалбата касационният жалбоподател дължи на община Банско сумата от 15,30 лв. разноски. Съдът е присъдил на общината сумата от 620 лева и неправилно е присъдил адвокатското възнаграждение. Над размера от 15, 30 лв. решението, имащо в тази част характер на определение, следва да бъде отменено като неправилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,