Определение № 440 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 968/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Юбим“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 818 от 22.12.2022г. по в.т.д.№ 408/2022г. на Софийски апелативен съд, 13-ти търговски състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1342/2020г. на Софийски градски съд. Ответното дружество е осъдено да заплати на „ Голд Груп 2011” ЕООД на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД сумата 60 000 лв. с ДДС, дължима по договор за посредничество при покупко-продажба на имот, сключен между „Кеър Ту Ю“ООД - посредник и продавач „Юбим“ЕООД от 28.12.2018 г. и издадена във връзка с този договор фактура за възнаграждение на посредника № [ЕГН]/28.12.2018г., и договор за цесия от 28.11.2019г. с цедент посредника „Кеър Ту Ю“ и цесионер „Голд Груп“; сумата 9 284,08 лв. - лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 12.01.2019г. - 22.07.2020г., ведно със законна лихва от 22.07.2020г. до изплащане на сумата В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Касаторът акцентира на обстоятелството, че пред въззивната инстанция са представени доказателства, че с влязло в сила решение по т.д.№ 4542/2019г. на САС (т.д.№ 276/2019г. на СГС) е установено, че предварителният договор, сключен с купувач със съдействието на посредника, чието дължимо възнаграждение е предмет на цесията и предмет на предявения иск, е развален, недвижимият имот не е продаден, а полученият от продавача „Юбим“ задатък е върнат. Посочва се, че данни за разваляне на предварителния договор има още в първоинстанционното производство по настоящия спор, но едва пред въззивната инстанция са представени доказателства (решението по т.д.№ 4542/2019г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение от 11.10.2021г. по т.д.№ 13/2021г. на ВКС, Първо т.о.), че продавачът Юбим“ООД е изправна страна. Изложено е, че в конкретния случай не е спорно, че предварителен договор е бил сключен, но впоследствие е развален; развалянето има обратно действие и страните се поставят в положението преди сключването на договора, а всяка следва да върне това, което е получила по разваления договор. Твърди се, че при разваляне на предварителния договор за продажба, от който ищецът черпи правото си на възнаграждение защото е свързал страните по сделката (придобито по силата на договора за цесия), отпада и правото на посредника да получи възнаграждението, тъй като е налице пълно неизпълнение на основното му задължение - да посредничи при сделката. Касаторът поддържа, че в случай, че възнаграждението е било платено, то след развалянето на предварителния договор, то щеше да бъде платено на отпаднало основание. Сочи, че в конкретния случай към датата на постановяване на обжалваното решение предварителният договор е бил развален, възнаграждението на посредника не е дължимо, поради което решението за уважаване на иска е в противоречие с материалния закон, с процесуалните правила и е необосновано. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса „ Налице ли е изпълнение по посреднически договор и съответно дължи ли се възнаграждение в случай, че посредническата дейност не е финализирана със сключването на договор?“ Касаторът посочва, че задължението на търговски посредник по смисъла на чл.49 ТЗ е намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт и на друга информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт, в който смисъл е решението по т.д.№ 267/2009г. на Второ т.о. на ВКС, а в противоречие с тази практика в обжалваното решение е прието, че е налице изпълнение и съответно се дължи възнаграждение по договора за посредничество без дейността на посредника да е финализирана със сключването на посреднически договор. В писмен отговор насрещната страна оспорва твърдението на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС във въззивното решение е мотивирано наличието на изпълнение на договора за посредничество и дължимост на възнаграждение по него. Счита за неоснователна както касационната жалба така и искането за допускане на обжалването. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Както се посочи, по делото не е спорно сключването на договора за посредничество с продавач „Юбим“ООД при продажба на негов недвижим имот. Не е спорно и, че със съдействието на посредника е сключен предварителен договор за продажба на имота с купувач „Билдинг груп“ООД. Въззивната инстанция е приела, че ищецът установява твърденията си, че по силата на договор за цесия, за която длъжникът е уведомен надлежно, е придобил валидно възникнало вземане срещу ответника, произтичащо от сключен договор за посредничество, сключен с цедента „Кеър Ту ю“ ООД. Посочила е, че валидно възникналото вземане по договора за посредничество се установява от съдържанието на договора, в който възнаграждението е уговорено в размер на 60 000лв. и от издадената фактура за възнаграждението. Обсъдено е, че посредникът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество - фактура № [ЕГН]/28.12.2018г. визира изпълнената работа, която е приета от възложителя, тъй като последващите фактически и правни действия на ответника потвърждават това - тя е отразена в счетоводството на ответното дружество, включена е в дневника за покупко-продажбите по ДДС и е ползван данъчен кредит по нея, т.е. налице е недвусмислено признание на задължението за плащане на възнаграждението и са налице доказателства за неговото съществуване. В контекста на поставения въпрос правните изводи на въззивната инстанция са основани на съображенията, че представените от въззивника съдебни решения, в резултат на които е отхвърлен предявен от купувача по предварителния договор „Билдинг груп“ срещу продавача „Юбим“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД и иск с правно основание чл.92 ЗЗД, не променят изводите за основателност на иска. Обсъдено е, че в конкретния договор за посредничество - т.4.5.1, предл.1, уговореното възнаграждение се дължи от момента на подписване на предварителния договор, какъвто е бил сключен, а сключването на окончателния договор не е предвидено като условие за дължимост на възнаграждението на посредника. Обсъдено е, че в подкрепа на този извод е и уговореното в т.4.7 от договора: възнаграждението по т.4.5 от договора се дължи поради факта на свързване на страните по сделката. Като подкрепящ този извод е преценено и уговореното в общите условия на договора, че „продажба на имот е налице, ако купувач, представен от посредника, или свързано с него лице сключи предварителен договор“. От това е изведено, че волята на страните е ясна - възнаграждението се дължи при сключването на предварителен договор, какъвто не се спори че е сключен със съдействието на посредника, което следва от приемането на изпълненото по договора, предвид осчетоводяването на процесната фактура от ответника. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Въпросът е некоректно поставен, тъй като в него е заложена теза, че посредническият договор не е финализиран със сключването на договор - довод, чиято основателност е ясно и аргументирано отречена от въззивната инстанция при анализ на конкретните уговорки в посредническия договор. В този смисъл поставеният въпрос не е относим към правните аргументи на съда за основателност на предявения иск, а е хипотетичен. Той не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационния контрол съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 54 по т.д.№ 267/2009г.по описа на Второ т.о. на ВКС даденият отговор е, че посредничеството следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. Основанието за това разбиране е дефинираното в чл.49 ТЗ понятие за „търговски посредник”, според което той е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. В задължението му се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, вкл. и чрез предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. За разлика от търговския представител, в чиито професионални качества и умения стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ. косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на сделката и не действа нито като пряк, нито като косвен представител. Даденото разрешение от въззивната инстанция не е в противоречие с отговора на правния въпрос в цитираното решение на касационната инстанция. Съставът на САС е изложил ясните и категорични правни изводи, че в конкретния договор за посредничество сключването на окончателен договор за прехвърляне на имота не е предвидено като предпоставка за дължимост на възнаграждението на посредника. Такава предпоставка е сключването на предварителен договор, какъвто е сключен на 04.01.2019г. Този договор е впоследствие развален, когато представители на страните са се явили на 04.02019г. пред нотариус за изповядване на окончателния договор. Неоснователно касаторът счита, че въпросът по чия вина е развален предварителният договор е релевантен за спора. Касаторът неоснователно привнася последиците от развалянето на предварителния договор към вече изпълнения договор за посредничество и дължимото въз основа на него възнаграждение на посредника. Развалянето на предварителния договор няма за последици тези, предвидени в чл. 88,ал.1,предл.първо ЗЗД по отношение на договора за посредничество. Съображенията, че при разваляне на предварителния договор за продажба, от който ищецът черпи правото си на възнаграждение, защото е свързал страните по сделката (придобито по силата на договора за цесия), то след развалянето на сделката отпада и правото на посредника да получи възнаграждението, тъй като е налице пълно неизпълнение на основното му задължение - да посредничи при сделката, не намира опора и в клаузите на конкретния договор за посредничество. Сключването и последващото разваляне на предварителния договор, при което развалянето има обратно действие и страните се поставят в положението преди сключването на договора, а всяка следва да върне това, което е получила по разваления договор е вярно, но само по отношение на предварителния договор, но не и по отношение на договора за посредничество, договора за услуга, който никоя от страните не е твърдяла да е развален. Изрични са изводите на въззивната инстанция, че договорът за посредничество е изпълнен със сключването със съдействие но посредника на предварителен договор и че по отношение на посредника, развалянето на сделката, за сключването на която посредникът е съдействал, няма никакво правно значение. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна сумата 3 000 лв. претендирани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба, доказани с приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на договореното възнаграждение от 3 000лв. в брой. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.