Решение № 292 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ против решение № 4405 от 22.04.2025г., постановено по адм.д .№ 3079 по описа за 2024г. на Административен съд – Варна в осъдителната му част. Подадена е и касационна жалба от Й. А. К. срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск против ГД“ИН“ над уважената част до предявения размер от 2500 лв.В двете касационни жалби се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендират се направените разноски. Касационните жалби се оспорват от съответните насрещни страни. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и правилност на постановения и обжалван съдебен акт. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните му части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество същите са неоснователни. С обжалваното съдебно решение Административен съд – Варна е разгледал по същество и е уважил частично предявения от Й. А. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.203, ал.1 и 2 АПК вр. чл.1 ЗОДОВ с цена 2500 лв. за обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания – обида, душевни терзания, уронване на авторитета и престижа, като дългогодишен служител в Затвора-Варна, причинени от отменен административен акт – Заповед № Л-142/15.03.2024г. на началника на Затвора – Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че искът е основателен и доказан до размер на 1000 лв., като този размер на обезщетението е отговаря на изискването за справедливост, установено в чл. 52 ЗЗД, приложим на осн. §1 ДР на ЗОДОВ. В тази част решението се оспорва от ГД“ИН“. В останалата част искът е приет за неоснователен и недоказан и се оспорва от Й. А. К.. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и по отношение на установените относими за спора факти е приложил правилно материалния закон. Съдът е приел, че със Заповед № Л-142/15.03.2024г. на Началника на Затвора – Варна на Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора – Варна, I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година за това, че на 10.07.2023г. в затвора умишлено е изготвил документ – Заявление рег. № 3400/10.07.2023 г., за издаване на служебна бележка от името на друг служител, като е положил имитиращ подпис и е внесъл този документ за доклад пред Началника на затвора, като се е опитал да заблуди ръководителя си и е нарушил разпоредбите на чл.5, чл.10, чл.11 и чл.79 от Етичния кодекс. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е обжалвана и с решение № 7616/23.07.2024г., постановено по адм. дело № 713/2024г. е отменена, като постановена в нарушение на материалния закон. От представеното с жалбата Постановление за прекратяване на наказателно производство № 9452/2023г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Варна се установява, че на основание чл.9, ал.2 от НК, поради абсолютна липса на обществена опасност на деянието по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, образуваното наказателно производство по ДП № 536/2023г. по описа на ОД на МВР – Варна е прекратено.От Епикриза № ДК-07-0004 се установява, че ищецът е постъпил в УМБАЛ „Света Екатерина“ на 06.06.2024г. с окончателна диагноза Несигнификантна коронарна атеросклероза. От Епикриза № ДК-07-0004 - се установява, че е постъпил в УМБАЛ „Света Екатерина“ на 16.07.2024 г. с окончателна диагноза Пристъпно предсърдно мъждене. Възстановен синусов ритъм, чрез синхронизирано ЕКВ.Представен е и Амбулаторен лист № 24194В08811В/12.07.2024г., от който се установява, че на ищеца е поставена основна диагноза Предсърдно мъждене и трептене и е насочен за хоспитализация. Настоящата инстанция намира, че доколкото фактите, установени от първата съдебна инстанция не са оспорени и оборени, както и поради забраната за фактически установявания пред касационния съд, фактическата обстановка следва да се възприеме изцяло, така, както е установена от административния съд. Въз основа на установените факти с писмените доказателства, а също така и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът в резултат от незаконосъобразното наказание е преживял силен стрес, негативни емоции, които са повлияли отрицателно и неблагоприятно на негово здравословно състояние. Административният съд е анализирал тази доказателства, като се е позовал и на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Въз основа на тези доказателства съдът е направил обоснован и правилен извод, ча ищецът е претърпям неимуществени вреди, изразяващи се в душевнистрадания и дискомфорт, негативни емоционални и психически преживявания, обида и душевни терзания, влошаване на здравословното състояние. Изводите на съда за това, че са доказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди, са правилни и обосновани. Правилно е определен и размерът на обезщетението. Същият е съобразен със степента на увреждане на неимуществевната сфера на ищеца, с обстоятелството, че на същия е наложено наказание, което не е от категорията на най-тежките, водещи до прекратяване на служебното правоотношение, наказанието е наложено за срок от 1 месец, който е минимален, взет е предвид интензитетът на отрицателно въздействие върху психо-физическата сфера на увреденото лице. С оглед на горното настоящата инстанция следва да приеле, че административният съд, който прилага критерия „справедливост“ съгласно чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ДР ЗОДОВ, се е ръководил от конкретни обстоятелства, правно значими в настоящия случай, които са посочени в мотивите на съдебното решение. Изводите на съда са обосновани и правилни. С оглед на горното, двете касационни жалби се явяват неоснователни и решението на АС – Варна следва да се остави в сила. Разноските за настоящата инстанция следва да останат за страните така, както са направени. Водим от изложеното, Върховният административен съд