Определение № 655 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Балканка“ със седалище в гр. София, чрез адв. Костадинов, против Определение №25040/27.11.2024 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. №11760/2024 г., с което е било отхвърлено оспорването му по жалба на сдружението срещу Решение №190 от 02.10.2024г. на Министъра на околната среда и водите, с което е допуснато предварително изпълнение на негово Решение по ОВОС №2-2/2024г. от 01.10.2024г. С доводи за неправилност на определението на административния съд, частният жалбоподател претендира неговата отмяна и вместо това се постанови отмяна на разпореждането на Министъра за допускане на предварително изпълнение по чл.60 ал.1 АПК на акта му по ОВОС, вкл. е направено и искане на основание чл.60 ал.6 АПК съдът да спре предварителното изпълнение до окончателното му произнасяне по въпроса. Ответникът по частната жалба – Министърът на околната среда и водите намира същата за неоснователна по съображения, изложени във възражение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да отхвърли оспорването на сдружението срещу Решение №190/02.10.2024г. по чл.60 ал.1 АПК за допускане на предварително изпълнение на Решение по ОВОС №2-2/2024г. от 01.10.2024г. и двете издадени от Министъра на околната среда и водите, първостепенният съд е приел, че решението за допускане на предварително изпълнение на решение за ОВОС в пълна степен обосновава защита на особено важни държавни интереси с необходимост от постигане на съответствие с изискванията на транспортната инфраструктура по вътрешните водни пътища по река Дунав, съгласно Регламент ЕС 2024/1679 на Европейския парламент и на Съвета от 13.06.2024г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и препоръките на Дунавската комисия по отношение на фарватера относно минималните изисквания за корабоплаване, както и хидротехническите работи по коритото на р. Дунав. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че АССГ, разгледал жалбата на сдружението срещу издаденото разпореждане по чл.60 ал.1 АПК, не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което да обосновава и извод за отмяна на акта, както и нарушение на материалноправните разпоредби. В производството по чл.60 ал. 5 АПК съдът следва да провери наличието на едно или на няколко от основанията по чл.60, ал.1 за допускане на предварително изпълнение на административния акт. В случая предпоставките на чл.60 ал.1 АПК, на които се е позовал административният орган за издаване на разпореждането му, се основават на няколко хипотези, развити в оспореното решение, както следва: да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. От страна на сдружението мотивирано се оспорва наличието на всяка една от посочените в акта предпоставки за допускане на предварително изпълнение на ОВОС. За да отхвърли жалбата срещу допуснатото предварително изпълнение на ОВОС, първоинстанционният съд приел, че в оспорения акт са изложени фактическите и правните основания за издаването му, обоснована е защитата на особено важни държавни интереси, произтичаща от необходимостта от постигане на съответствие с изискванията за транспортна инфраструктура по вътрешните водни пътища по река Дунав, съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1679 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013 (Регламент TEN-T) и Препоръките на Дунавската комисия по отношение на фарватера относно минималните изисквания за корабоплаване, както и хидротехнически и други работи по коритото на р. Дунав, приети с Постановления №№ 18, 20, 21, 33,37 и 45 на комисията (минимална дълбочина от 2,5 м при ниско корабоплавателно ниво, ширина 180 м и радиус на кривата от 1 000 м). Посочено е, че общественият интерес произтича и от факта, че Проектът има за основна цел да се подобрят условията на инфраструктурата по река Дунав и да се постигнат минималните стандарти на обслужване чрез рехабилитация на водния път, поради което той е в съответствие с целите на политиката на сближаване на ЕО и ще подобри процеса на териториална, икономическа и социална интеграция, а подобряването на условията за корабоплаване в общия румънско-български участък на река Дунав, проектът ще допринесе за постигането на целите, установени в множество документи, които подробно са изброени в оспореното определение. В случая предварителното изпълнение е допуснато след постановяване на акта съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от АПК. Административният орган в съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.2 от АПК подробно е мотивирал допуснатото предварително изпълнение, като е изложил конкретни факти, обосноваващи нуждата от допускане на предварително изпълнение, поради което правилно и законосъобразно съдът е приел, че е обоснован защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл. 60, ал.1 от АПК, който представлява основание за издаване на процесното решение, съдържащо разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК на издадения административен акт. Сочените от жалбоподателя основания за липса на гаранции за наличие на изместване в проекта фарватер, би могло да промени държавната граница между България и Румъния, както и риск от образуване свлачищни процеси от страна на българския бряг на р.Дунав са въпроси по съществото на спора, които следва да бъдат изяснени, оспорени и доказани при оспорване на основния административен акт- Решение по ОВОС №2-2/2024г. от 01.10.2024г.издадено от Министъра на околната среда и водите. Правилно е определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, тъй като не са налице основания за отмяна на същото по изложените от АССГ мотиви, споделени от настоящата касационна инстанция. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилността на обжалваното определение произтича от установеното от съда, че административният орган в достатъчна степен е мотивирал опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на Решение за ОВОС, с което се одобрява осъществяването на инвестиционно предложение за „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав“.За законосъобразността на заповедта по чл. 60, ал. 1 АПК е достатъчно наличието на едно от предвидените в разпоредбата основания. Законодателят не изисква кумулативност на посочените предпоставки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд