Определение № 363 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г.

Постъпила е молба от адв. А. С., действащ като процесуален представител на И. Д. и Е. Д., за допълване по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на постановеното от касационната инстанция определение по делото с произнасяне относно това дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.9 ГПК- следва ли да се върне на ищеца внесената държавна такса, ако делото е приключило със спогодба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 247 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 919/2012 г. по описа на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 865 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 3607/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта му с характер на определение, с което Т. Ц. Х. и И. Л. Х. са осъдени на основание чл. 78, ал.4 ГПК да заплатят на Е. Н. Д. и И. Н. Д. разноски по делото пред първата инстанция в размер на 2 101.45 лв., след което касационната инстанция е разгледала жалбата по същество и е отменила въззивното решение в тази част. Разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК е приложима тогава, когато съдът е пропуснал изобщо да се произнесе по надлежно заявено искане за присъждане на разноски, или когато е присъдил разноски, но неправилно е изчислил техния размер. В случая тези предпоставки не са налице, нито в молбата за допълване на решението в частта за разноските се твърди касационната инстанция да е пропуснала да се произнесе по искане за присъждането им. Поради това, разгледана като молба по чл. 248, ал.1 ГПК същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Доколкото се твърди, че касационната инстанция не се е произнесла по въпроса приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 78, ал.9 ГПК, подадената от Е. Д. и И. Д. молба може да се квалифицира като такава по чл. 250 ГПК /за допълване на решението по молба на страната, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане/. Разгледана и на това основание, молбата също е неоснователна. Въпросът следва ли на основание чл. 78, ал.9 ГПК да се върне внесената държавна такса поради това, че делото е приключило с извънсъдебна спогодба, не е бил предмет на делото пред ВКС. По този въпрос не са се произнасяли нито първата, нито въззивната инстанция. Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. О. К. като пълномощник на И. Х. и Т. Х., против решение № 865 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 3607/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което първоинстанционното решение е било обезсилено и жалбоподателите са били осъдени да заплатят на Е. Д. и И. Д. разноски по делото. Прието е, че въззивното решение е неправилно в тази част, тъй като отношенията между страните по делото във връзка с направените разноски вече са били уредени със сключената от тях извънсъдебна спогодба.Поради това не може да се приеме, че е налице непълнота на определението на ВКС, която да бъде отстранена по реда на чл. 250 ГПК. По тези съображения подадената от адв. А. С. като процесуален представител на И. Д. и Е. Д. молба за допълване по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на постановеното от касационната инстанция определение по делото с произнасяне относно това дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.9 ГПК- следва ли да се върне на ищеца внесената държавна такса, ако делото е приключило със спогодба, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът