Определение № 12478 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. Н. от [населено място], общ. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], подадена чрез пълномощника му - адв. И. Арсов, срещу Определение № 2951 от 29.09.2025 г., по КАНД № 765/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което е спряно производството по делото поради образувано дело № С-437/2025 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС), относно преюдициално запитване, оправено по адм. дело № 152/2025 г. от Административен съд – Габрово. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, т. к. не са налице основанията за спиране. Сочи, че в случая на лицето са наложени две наказания по реда на чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), които са кумулативно предвидени, а именно глоба в размер на 2 000,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, като твърди че същите нямат общо със Закона за автомобилните превози. Счита, че спирането на производството, на практика за един неопределен, но продължителен период от време, се явява необосновано, предвид че ще изтече по-дълъг срок от предвидените 24 месеца, за които лицето е лишено да управлява МПС, от което следва, че на практика последният ще изтърпи наказание, което дори не му е наложено. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на Районно управление “Червен бряг”, не изразява становище по подадената жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел следното: Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по касационна жалба на Г. Н. срещу Решение № 55 от 17.08.2025 г. по АНД № 2/2025 г. на Районен съд – Червен бряг, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0374-000909 от 11.11.2024 г. на началник РУ – Червен бряг при ОДМВР – гр. Плевен, с което на Н., за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предложение 1 от същия закон, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. АС – Плевен е приел, че са налице предпоставки за спиране на производството, тъй като с Определение № 882/30.06.2025 г. по адм. дело № 152/2025 г. на АС – Габрово, състав на съда е отправил преюдициално запитване в Съда на Европейския съюз, с предмет, който е от значение за изхода на делото, а именно, че в конкретния случай, следва да бъде извършена преценка за законосъобразност и пропорционалност на определената санкция за административното нарушение, за което е издадено обжалваното НП, предвид което е спрял производството до приключване на дело № С-437/2025 г. на СЕС. Определението е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, първоинстанционният съд е обосновал изводи, че отправеният с преюдициалното запитване, преюдициален въпрос, а именно “Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: "... При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза". Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда?”, е относим и по отношение на поставения пред него казус, но тези изводи са неправилни. Противно на изложеното от АС – Плевен, в настоящия случай не е налице е основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото. Видно от посоченото, отправените въпроси са свързани с тълкуването на разпоредба по Закона за автомобилните превози, а наложената с наказателното постановление административна санкция на Г. Н. е по Закона за движението по пътищата. От изложеното следва, че фактите по делото, не попадат в обхвата на въпросите, отправени с образуваното преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-437/2025 г. на СЕС, с оглед на което отговорите на въпросите, които са поставени за решаване пред СЕС, не са от значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Предвид изложеното не може да се приеме, че административното дело, по което е повдигнат преюдициалния спор е с предмет, идентичен с този по настоящото дело, съответно – че е налице основанието посочено в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на настоящото дело. Като е достигнал до различни правни изводи, АС – Плевен е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд – за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение