Определение № 5983 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4790/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. С. (един от наследниците по закон на заявителя С. Е. С., починал на 17.02.2024 г.) против определение № 7194 от 10.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 353 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение вх. рег. № 1087/11.09.2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано заличаването на възбрана, описана в заявление с вх. рег. № 63293/11.09.2023 г. на С. Е. С. по описа на Службата по вписванията – гр. София. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Софийски градски съд е констатирал, че със заявление вх. рег. № 63293/11.09.2023 г. от С. Е. С. е поискано заличаване на възбрана, предмет на обезпечителна заповед от 10.06.1996 г., по гр.д. № 13300/1994 г. по описа на СРС. Със заявлението са представени доказателства, че са налице две обезечителни заповеди от 31.03.1995 г. и от 18.06.1996 г. С определение от 21.10.2014 г. по гр. д. № 13300/1994 г. на СРС е отменено допуснатото на 31.03.1995 г. обезпечение. При тези констатации съдът е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е посочил, че на основание чл. 402, ал. 3 ГПК вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязло в сила определение по чл. 402 ГПК. В случая не е проведена процедурата по чл. 402 ГПК и не е налице основание за заличаване на възбраната. Съдът е счел, че доводите, свързани с прехвърлителни сделки в хода на делбения процес, са ирелевантни в настоящето охранително производство, доколкото е предвидено изрично производство в ГПК, обуславящо заличаване на възбраната, допусната с определение на съда. Р. С. С. чрез пълномощника си адвокат К. С. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 по следния въпрос: основателно ли е изискването да се представят самостоятелни съдебни актове за заличаване на всяка една от наложените възбрани при положение, че е отпаднало основанието им. Соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Макар да липсва практика на ВКС в хипотеза като настоящата, нормата на чл. 402, ал. 3 ГПК ясно урежда, че заличаването на обезпечителна възбрана става само въз основа на влязъл в сила акт на съда за отмяна на обезпечението, като именно в това производство, а не инцидентно по повод обжалване отказ на съдията по вписванията, следва да се представят доказателствата, че е отпаднало основанието за налагане на обезпечението. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение